Търсене в този блог

Прочетено през септември



Здравейте, хора!
През септември се разболях (грип, нищо фатално) но не можах да чета, явно ефект от болестта. Затова пък си направих дълга почивка от книгите и наваксах с други не по - малко приятни занимания. 


Започвам с книгите, които прочетох. 5 на брой, а ето и какво мисля за тях:

1. Дете на пустинята (Олуин Хамилтън- Амини е момиче израснало без родителите си, на място което мрази и с хора, които не я обичат. Джин е загадъчната промяна, от която тя се нуждае. И когато случайността ги събира, книгата отвежда читателя на приключение из необятната пустиня, чиито край ще е толкова неочакван, че няма как да не ви развълнува.
Авторката пише добре, в началото бе наблегнала прекалено много на това заминаване от Дъстуик, което не бе според мен основното, но иначе действието бе достатъчно бързо, а героите изградени чудесно.
Книгата е страхотна, вълнуваща, има неочаквани разкрития (добре, не чак толкова неочаквани) и определено искам да прочета и другите две части. 
Оценка:6/6
2. Създадена от дим и кост (Създадена от  дим и кост#1) от Лейни Тейлър - за тази книга имам ревю, което можете да прочетете.
3. Дни на кръв и звездна светлина ( Създадена от дим и кост#2) от Лейни Тейлър - Истинско разочарование, това е една от малкото книги, чиито прочит съм претупала, като прочитам или само диалозите, или пропускам глави. В този случай  и двете. Все пак ще я броя за прочетена, тъй като до половината книга се мъчех геройски с всеки ред. Сюжета се бе завъртял около войната между серафимите и химерите, която за мен изобщо не бе интересно. Авторката отново бе прекалила с думите и ако изключа диалозите, за мен интересната чат свършва. Липсваше ми и любовната история между Кару у Акива, която  отново стана част от сюжета, но вече когато аз нямах интерес. Като цяло ми липсваше присъствието на главните герои, защото според мен, бяха представени с тяхната роля във войната, а не като център на събитията. Акива ми стана още по симпатичен, както и Зузана, която се открои със собствени глави.
Оценка: 2/6
4.Сирена ( Сирена#1) от  Триша Рейбърн -  Много харесах този роман, защото носи онази мрачност, (меланхолия) която  харесвам. Историята се разказва за градче на име Уинтър Харбър,  известно с красивите си брегове, и честите смъртни случаи. Именно поредният "инцидент" довел до смъртта на Джъстин ( голямата сестра на главната героиня) отвежда Ванеса ( главната героиня) отново до бреговете на  Уинтър Харбър, където тя ще трябва да разбере какво се е случило със сестра ѝ. Но започналото, разследване отвежда Ванеса до отговори, за които дори не би помисляла. Смесват се мистерия, фентъзи и драма... много ми хареса.
Възнамерявам да напиша сборно ревю за цялата трилогия. 4 давам заради това, че не ми допаднаха тъпите диалози.
Оценка: 4/6.
5. Прикаченейнбоу Роуъл) - Не бях чела нито една книга от тази авторка - умишлено - защото бях силно убедена, че книгите ѝ няма да ми харесат. Грешила съм. Прикачен ми хареса и то много, историята е лека и сладка (идеална за хора, чиито мозък е опечен от висока температура и не могат да мислят адекватно) героите бяха симпатични и естествени (до колкото разбирам типично за авторката) а стила на писана ми бе лесен за четене, макар част от информацията да не бе много интересна, динамична или заплетена. Сюжетът е предаден от две страни: едната, тази на Линкълн и неговият скучен живот, а другата страна, чрез имейлите между Бет и Дженифър и техните проблеми. Линкълн, има за задача да следи имейлите на служителите в редакцията на вестник, като така попада на двете приятелки, чиито имейли стават едно от любимите му развлечения. И това е страхотно докато Линкълн, не се превръща е една от основните им теми. След това скучният му живот се променя...
Оценка: 6/6





* * * 

Какво ще чета през октомври:



Над текста виждате новите ми книги, ето и заглавията: Мъж в сянка, Без Хоуп, Мъртво вълнение (тези са на далавера от списанията на Егмонт, супер!) Любов по време на глобално затопляне, Гневът и зората, Град от пепел, Ангелско нашествие, Вестителят на смъртта (Скълдъгъри Плезънт#6) и Тайните на Прогонващият духове (Хрониките Уордстоун#3)

* * *

 . Не съм най - голямата фенка на Lady Gaga, но песента е страхотна и като по чудо клипа не е откачен.






Еми това е :) Целувки и чао!


Поздрави от едно "малко" момиче...

The Autumn Book Tag


Много благодаря на Юли 
за възможността да направя този есенен таг. 


1. Кое е любимото ти нещо относно есента:
- Обичам есента и само едно нещо от всичките е почти невъзможно да избере. Може би най - много смяната на гардероба. Обожавам есенно - пролетните дрехи (кожени якета, шалове, по - леки пуловери, полите с клин, ботите ...) но и като цяло самата атмосфера, обожавал залезите през есента, топлината, дърветата ... 

2. Коя книга ти напомня за училищните дни:
- Никоя книга, не ми напомня за училище, защото още не четях тогава, но все пак Хекс Хол, може и Магистериум, но предимно първата.


3. Коя корица ти напомня за есента:
                          - 

Петата вълна е все още в проект за прочитане, за другият месец. Иначе е очевидно защо съм избрала тези две корици. 

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история:
- Две хорърс поредици съм чела (те може и да са повече, но тези са се откроили в паметта ми) и наистина харесвам: Анна ( Кенден Блейк) и  Хрониките Уордстоун (Джоузеф Дилейни)

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм:
- Признавам си, че ме е страх да гледам такива филми сама, а рядко имам успех да навия някого... затова и нямам отговор. 

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много:
- Помня, че някъде през първата половина на годината се говореше за излизането на трета част от Полуживот (Сали Грийн)... някой нещо да знае??? 

7. Кое излизане на филм през есента очакваш:
- На 17 ноември (тъкмо около рожденият ми ден) излиза филмът за Фантастичните животни и къде да ги намерим. А иначе също чаках с нетърпение излизането и на X- мен Апокалипсис, но той вече излезе. Интересен изглежда и Assassin's Creed, мисля че някъде зимата трябва да излезе. (Извинявам се, не съм сигурна да ли филма се казва така или играта,  по която е заснет, има и книги впрочем).


8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен:
- Петата вълна,  (Рик Янси) за която вече споменах. Без Хоуп (Колийн Хувър). Сирената (Кийра Кас).




Скоро очаквайте и един позакъснял летен таг, 
за да ви припомня лятото :)

Поздрави от едно "малко" момиче...

Гримът, който нося в дамската си чанта



Здравейте хора! В днешният пост ще ви покажа, част от грим колекцията си или както става ясно от заглавието, това което винаги нося с мен.




Започвам с най - любимият ми от тези гримове, а именно матовото червило на Golden Rose от серията Velvet Matte Lipstick. Цветът е номер 29, наситено тъмно кафяв цвят, който стои страхотно и макар да е доста тъмен и подходящ за есента, аз си го носех през цялото лято, защото просто се влюбих в него. Формулата на червилото е приятна, за матово червило изобщо не изсушава устните ми, а го използвам цял ден. Много е дълготрайно и дори да хапна докато съм с него, продължава да е неотразимо. Имам и други нюанси от тази серия, но това си остава най - любилият ми цвят, и от снимката сигурно си личи, че скоро наближава да си купувам нова опаковка :)

Продължавам със следващият продукт за устни, отново на Golden Rose ( освен червилото, тази марка не ми е любила и това, че в момента виждате доста нейни продукти, не означава, че я предпочитам) става дума за гланц за устни от серията Color Sensation lipgloss. Не нося често блясък за устни, затова нямам и големи предпочитания, освен може би цвета. Този е по - шоколадов и когато се нанесе почти не придава цвят, а само наистина забележим блясък. Не ми харесва, че е прекалено лепкав и без балсам отдолу едва ли бих до носила. Освен това не е най - издръжливият продукт, който съм ползвала. Харесвам много самата му тубичка - малка е и се побира лесно навсякъде - освен това апликаторът е интересен (двойно сплескан, не като другите скосен от едната страна). Никога не се цапа, сигурно защото има някакъв дозатор и на последно място има приятен, но натрапчив аромат.  


Последният продукт за устни е балсамът на Avon (също това не е любима, марка  да виждате повече от един техен продукт). Балсамчето е от серията Cаre, с какао. По принцип само зимата се нуждая от балсами, просто устните ми не са сухи ( а и почви винаги съм с червило). Най - често ползвам подобни продукти като основа за по - сухи червила или гланцове. Но въпреки това си имам любил балсам и това е именно този. Прекрасен е! Няма цвят, мирише ми на старите червила (което ми харесва) и това е няма какво повече да се каже за един балсам... освен, че този е най - страхотният на света!

Следващият продукт на Avon e тяхната спирала Big false lash volume mascara. Съвсем от скоро я използвам и не бих казала, че е най - добрата спирала, на която съм попадала, но не е и лоша.... просто спирала. Което за мен е ужасно, защото от всички грим продукти (като цяло, не само от тези) спиралите са ми най - любимите и страшно много държа на тях. Та, за тази не мога да кажа кой знае какво мнение (от наистина скоро е в ръцете ми) но отсега знам кое ще ме побърка, докато я изхабя - огромната четка, страшно е неудобна за мен, освен това не разделя миглите, а прави нещо средно между спластяване и натрупване...  (затова използвам една става четка, силиконова и за жалост от спирала, която вече не мога да намеря) и другият проблем, е че се сваля много трудно. Свалянето й се превърна в ритуал - първо използвам масло, с което уж да я разтворя (кокосово масло за любопитните) и после ужаса с мицеларната вода ( отново за любопитните използвам тази на Микса) и така докато не се получи. Иначе като ефект, средна работа, но не и лош.


Очната линия, която използвам е на Golden Rose от серията Precision Eyeliner. Това е първата ми очна линия тип молив. Преди това си ползвах вариантите с тубичка и четчица, но реших да пробвам уж по - лесните за нанасяне очни линии. Честно казано не ми е по - лесно от преди, (но аз като цяло нямам проблем с нанасянето на очна линия) но ако сте новаци практиката, а не модела ще помогнат за перфектната визия. Та, тази ми я подариха и често казано не бях във възторг, защото вече си бях взела подобна от Avon и беше пълно разочарование. Но тази на Golden Rose се оказа прекрасна. Нанася се лесно, четчицата е достатъчно дълга и мека, не се е развалила формата макар да я ползвам ежедневно, просто прекрасна. Издържа цял ден без да се размаже, разтече или каквото друго ви хрумне, а съм я мъчила през най - горещите летни дни. Сваля се лесно и не ми дразни очите. Определено ще се връщам на нея и я препоръчвам.

Имам и моливът на Golden Rose от същата серия. Купих си го за опушване и честно казано за молив е много добър. Рядко го ползвам и не мога да кажа много за моливите като цяло, но този е мек, опушва се добре (даже прекалено добре, защото става и ако нямате четка под ръка) издръжлив е... за продукт от който не искам кой знае колко, този дава наистина добри резултати. Наситено черен е но съм ползвала и по - черни, (или аз така си мисля) но не и по издръжливи. Пробвах го и по - обикновеният начин и също е ок (за потъмняване на целия долен клепач).  Голямата разлика идва с това, че ми дразни очите сравнителни малко, а при мен няма молив, който да понеса с лекота.

Нося си и един коректор на Avon. Той ми е точно толкова нов, колкото и спиралата, но мога да изравя по - точно мнение. Първо цвета: поръчах си медиум заради летният тен, но по принцип той ми е тъмен, а всеки светъл цвят - светъл (много трудно намирал цвят за коректори и фон дьо тен, защото не съм бяла като блондинка, но съм бледа и ми трябва нещо с жълтеникав подтон, а повечето продукти са с розов. Разбира се поне аз на такива попадам) Та цвета изглежда тъмен, но се преля добре с кожата ми. Пробвах го за под очите но изобщо не става, изсушава кожата и се събира. Прикрива червенените,  но не е най - покривният коректор на света. Издържа дълго на кожата... и да, не е зле.


Последно ще спомена спреят за тяло на Avon с аромат на жасмин. Обичам да нося подобни продукти с мен (то кой не си носи всъщност). Ами мирише прекрасно!


Това беше от мен :) Нещо по - различно и надявам се интересно... Чао и целувки!

Поздрави от едно "малко" момиче...

Ruler of Books Tag



Благодаря много на Теодора за поканата да направя този таг!

1. Коя книга бихте накарали всеки да прочете:
- Лесен отговор, всеки трябва да е прочел Хари Порът, и книгите на Риърдън, и тези на Касандра Клеър, и Скълдъгъри Плезънт, и книгите на Сара Дж. Масс, и Изборът, и май това е всичко за което се сещам.

2. Какво бихте премахнали от оформлението на дадена книга:
- Наистина би било добре всички книги да са еднакво високи, може също тъка да (не ми се смейте) да ги печатат с по - голям шрифт. Да, това ме дразни защото без очила не бих могла да чета.

3. На кой автор бихте възложили да ви напише каквато и да е книга:
- Рик Риърдън, Джоан Роулинг, Дерен Ланди, и ако ще пишат по моят идея значи се гответе за нов бестселърът.

4. Коя книга бихте изпратили в мазето на библиотеката:
- Младият Шерлок Холмс: Облакът на смъртта (Андрю Лейн) така и не я дочетох, изобщо не ми хареса, но може някой ден пак да се пробвам с нея.

5. Кой дизайнер на корици/илюстратор бихте искали да ви направи стенопис:
- Този правил кориците на Изборът - Erin Fitzimmont.
  

6. Чие лице на герой бихте сложили върху монета:
- Слълдъгъри Плезънт... Ха -ха ще са страшни монети. Добре, сериозно може би Елин (Стъкленият Трон) защото не се сещам за пари с женски лик на тях, а и тя е идеална за целта.

7. Коя книга би спечелила наградата „Владетел на Книгите 2016”:
- Тези от въпрос първи. Но  иначе първо ми хрумна за Ключът на Блекторн (мисля, че наближава и излизането на втората книга). Книгата мнооого ми бе харесана и макар сигурно да го казвам за всяка втора, заслужава си!



Ами това беше, закъснях с пускането на тага ( изчаквам да посъбера нови заглавия за отговори, тук това не си личи) и затова няма да тагвам блогъри, просто май няма кого.


Поздрави от едно "малко" момиче...

TMI Tag




Здравейте, приятели!
🎁🎁 Днес  на 11.09. Дневникът на едно "малко" момиче става на 1-на година!  🎁 🎁 
 Във връзка с това реших да направя TMI Tag.



1.С какво си облечена?
- В момента с  дънки (тъмни на цвят), блуза в електриково жълтo, карирана ризка отгоре и кецове (бели).
2.Някога влюбвала ли си се?
- Разбира се.
3.Имала ли си тежка раздяла?
- В любовен план не, но бих казала че съм имала тежка загуба, която считам за раздяла.
4.Колко си висока?
- 165 см. не достатъчно за модният подиум.
5.Колко тежиш?
-  52 кг. или някъде там, всъщност не съм се теглила не помня от кога.
6.Татуировки?
- Не, нямам. Харесвам татусите на други, но честно на мен самата не зная дали бих си направила. Ако това стане обещавам да постна снимка в блога :)
7.Пиърсинги?
- Нямам против пиърсинга, но не бих си направила, не е моето нещо.
8.Любим сериал?
- Не гледам сериали.
9.Любими групи?
- Чак любима нямам, но харесвам  Maroon 5 или поне преди много ги харесвах.
10.Нещо, което ти липсва?
- Време, както на всеки един човек.
11.Любима песен?
- В блога си съм отделила "колонка" с отговора, но в момента не бих казала, че точно тази песен ми е най - любимата, а по - скоро едно от най - любимите: MsMr - Bones, но иначе в момента непрекъснато слушам Adam Lambert - Ghost Town.
12.На колко години си?
- 20.
13.Зодиакален знак?
- Горд представител на зодия скорпион.
14.Качество, което търсиш у партньор?
- Смелост.
15.Любим цитат?

16.Любим актьор?
- Нямам, но много харесвам Крисчън Слейтър или по - точно няма филм с него, който да не харесвам.
17.Любим цвят?
- Син.
18.Шумна или тиха музика?
- Шумна, мразя да слушам музика тихо. Дори когато чета на музика, също я усилвам, защото иначе ме дразни.
19.Какво правиш, когато си тъжна?
- Като за начало не говоря много, а съм от онези, които  обичат да чуват гласа си :) освен това понякога обичам и да оставам сама, затова излизам навън вечер (живея в къща и вечер е толкова спокойно и красиво, че ме отпуска). Горе долу това е: обичам да оставам сама, за да преодолея на спокойствие това, което ме е разстроило.
20.Колко време ти отнема да се изкъпеш?
- Един от напълно безсмислените въпроси. Но все пак някъде около 20 мин.
21.Колко време ти отнема да се оправиш сутрин?
- 40 минути, като 20 отиват за гримиране (очна линия, червило, фон дьо тен и спирала). Отделям и време за косата си, както и поне пет минутно търсене на слушалките за телефона.
22.Участвала ли си някога в истински бой?
- Не зная кое се брои за истински бой, но съм се сбивала като дете и съм носила бойни рани (следи от нокти по рамото) Вие си преценете да ли се брои.
23.Нещо, което те привлича у мъжете?
- Може да е банално, но усмивката. 
24.И нещо, което те отблъсква?
- Вулгарно или прекалено настойчиво поведение.
25.Защо започна да пишеш блог?
- За да помогна с каквото мога все повече хора да четат. Както и още много причини, но след дълго анализиране на въпроса, май това изречение обобщава всичко.
26.Какви са страховете ти?
- Страх ме е от самота (ден в който няма да има, кой да ме пита как е минал деня ми) и от гадини като паяците и други насекоми.
27.Последното нещо, което те накара да плачеш?
- Въпросната раздяла (загуба) от 3-ти въпрос.
28.Последният път, когато каза ,,Обичам те’’ на някого?
- Не зная, обичам много хора и много неща, но рядко изричам тези думи. Не ме притесняват, но смятам, че думите тежат повече ако не се изричат прекалено често... и на всеки.
29.Какво означава името на блога ти?
- Нищо. Всъщност то се появи преди самият блог и може би изигра основна роля в създаването му. В началото нямах намерение да пиша само за книги и това ми се стори достатъчно всеобхватно и лично. Исках нещо, което да мога да свържа с определена тематика/история и мисля, че стана - розовото (което по принцип не ми е от любимите цветове и се надявам да сте забелязали като тенденция) се съчета с идеята за "малкото" момиче. Държах единствено каквото и да избера, да е на български.
30.Последната книга, която прочете?
- Дни на кръв и звездна светлина (Лейни Тейлър).
31.Книгата, която четеш в момента?
- Прикачен (Рейнбоу Роуъл)
32.Последният сериал, който гледа?
- Малки сладки лъжкини, не зная кой сезон, но помня че бе миналото лято.
33.Последният човек, с когото говори?
- Работя с много хора и най - вероятно клиент, нуждаеш се от фото услуги.
34.Каква е връзката между теб и човека, на когото писа последно смс?
- Смс (си) не пиша, не зная откога, но съобщения чрез viber ( броят се според мен) пращам редовно и най - често си пишем с братовчедка ми Надя.
35.Любима храна?
- Пица, спагети, риба, ядки,  обичал домашно приготвената храна, най - вече защото мога да съобразя съставките спрямо вкусовете си и да бъде същевременно здравословно.
36.Място, което искаш да посетиш?
- Прага, Чехия. Но не мога да навия нашите точно за това място...
37.Последното място, което посети?
- Вчера бях в Русе.
38. Падаш ли си по някого?
- В момента не.
39.Последният път, когато целуна някого?
- Крис Хемсуърт на сън, брои ли се?
40.Последният път, когато някой те обиди?
- Не зная. Сигурно не е стигнало до моите уши.
41.Любимо сладко изкушение?
- В момента съм на вълна бял шоколад и малини (пресни, на сладко или сок, няма значение).
42.Свириш ли на някакъв инструмент?
- Не, но у дома имаме няколко китари (акустични и електронни), както и народни, струнни инструменти и музикална техника... цялото това чудо е на баща ми, а аз мога единствено да си пускам музика на неговите усилватели.
43.Последният спорт, който практикува?
- Не съм спортен тип, обичам танците и бягането, но не бих казала, че съм се занимавала с тях професионално.
44.Последният път, когато имаше среща с някого?
- Всъщност тя се отмени, но беше в събота.



Малко дългичко нали :) Иска ми се да тагна всеки, но ще се въздържа, като просто приканя желаещите, също да се позабавляват и отговорят на въпросите .




Относно първата си година като блогър, страшно е яко. Ако някой от вас се чудят дали да си направят блог, направете си! Няма да съжалявате :)


Поздрави от едно "малко" момиче...

Създадена от дим и кост


Здравейте, днес ще ви занимая с книгата Създадена от дим и кост, написана от Лейни Тейлър.

Повече за книгата, ще намерите тук.



Създадена от дим и кост е от книгите преизпълнени с емоции, които карат читателя да се влюби в поне една мъничка частица от иначе необятната фантазия на своят автор. Това се случи и с мен този път. Преди доста време се пробвах да прочета или поне да  започна тази книга, но често казано тогава не открих, нищо в което да се влюбя. Но въпреки това малка частица от магията се бе прокраднала в мен, защото продължих да си мисля за Кару и нейният необикновен живот, за улиците на Прага (които мечтая наистина да посетя), за порталите отвеждащите на всяка точка на света, за необикновените създания и т.н. 

Така давайки поредният втори шанс на вече зарязана книга, открих още едно произведение, което да наредя сред любимите си.
Кару (главната героиня) е момиче с необикновен живот, израснала сред химери, което не знае нищо за своят произход, което обикаля света за да изпълнява задачи поставени ѝ от Бримстоун (герой който е нещо като неин баща), живее сама в Прага, има синя коса и не се страхува да се впусне в битка дори насреща ѝ да стой най - красивият и опасен ангел в този и в другите светове.
Акива ( вече споменатият ангел) е от героите, които няма как да не харесате - адски красив, загадъчен, мълчалив, опасен но и готов на всичко за любовта си. Той е и връзката с миналото, със света който Лейни Тейлър изгражда съчетавайки същества от две отделни митологии (серафими от християнската и химери от гръцката) като дори за миг не взаимства от тях. Всъщност това бе и едно от нещата, които ми харесаха най - много. От резюмето очаквах едва ли не класиката: лошия демон срещу добрия ангел и по средата красивото, но адски нуждаещо се от закрила момиче. Но книгата изобщо не отговори на това очакване. Като за начало, по мое мнение, в тази книга не присъства добра страна. Във вековната война която се дови между химерите и серафимите и двете страни ми се сториха жестоки и с погрешни разбирания за мир и победа. Освен това Кару със сигурност не е героиня, която се нуждае от закрилник. Научила се през годините обикаляне на света, тя отлично знае как да се защитава и да се справя сама. Умение много полезно, когато главната героиня остава сама сред улиците на Прага, без неизменната сигурност на Бримстоун и другите химери. Именно тогава се откроява и още един герой -
Зузана. Шантавата, но винаги вярна, приятелка на Кару. Честно казано не зная дали харесвам този образ, но със сигурност знам, че него не харесвам. Като цяло внася колорит и нотка на веселие в историята. 
Освен вече изброеното, авторката проявява оригиналност като преплита в историята и приказката на феята на зъбките, но без феята. Тук вместо нея желанията се изпълняват от химерите и дават съвсем различна гледна точна на нещата.
А като за финал, няма как да не коментирам мотивът със забранената любов. Едва ли има по - романтична представа за това как човек ( в случая не точно) се бори с всичко и всички, до последно за любовта си... дори и след смъртта.
Като литературно произведение ми хареса, че авторката е избрала да пише в трето лица, няма прекалено много герои, главите бяха къси  и имаха заглавия. 
Книгата успя да ме развълнува с идеята си, с оригиналността си, със странността си... радвам се че я дочетох, макар и  с една година давност. Понякога за да оценим и разберем нещо трябва ние самите са се променим...
И преди да се разфилосовствам, накрая на ревюто ще ви кажа и все пак какво не харесах: 

  • мудността в началото на книгата
  • прекаленото смесване на настоящето със спомените на героите   
  • описанието на неща, които изобщо не ме вълнуваха
  • не харесвам и  корицата, струва ми се зловеща и за разлика от следващите  не дотам изпипана

Като заключение ще кажа, че Създадена от дим и кост не е книга за всеки, искаше се търпения за да стигна до наистина вълнуващата част... а станали това без колебание разбрах, че Кару и Акива вече са част от сърцето ми.
Оценка: 5/6.


Поздрави от едно "малко" момиче...
Предоставено от Blogger.