Търсене в този блог

January Wrap-Up

Снимката е лично производство :)


 Bye, bye  януари,  ще ми липсваш не заради студените си дни а защото прочетох едни от най-страхотните книги през твоите 31 мразовити дни.

 Да си играеш с огъня - Дерек Ланди е първата книга прочетена през тази година. Тя е втора от поредицата Скълдъгъри Плезънт и общо взето в нея се разказва за това как Валкирия и Скълдъгъри ритат з****ци. Отново динамична, отлично написана и забавна но нещо ми липсва както и при първата книга. Надявам се да го открия в следващата. Тази книга оценявам с 5 от 6.
След нея прочетох Разбий ме, Разнищи ме и Възпламени ме, написани от Техере Мафи. Прекрасни книги. Авторката ни пренася е постапокалиптичен свят, в който има хора със свръх възможности, способни на уникални неща. На фона на това се завързва и любовен триъгълник... Определено това е първата антиутопия, която да ми хареса наистина. Оценявам и трите книги с 6 от 6. 
Сянка и кост е следващата книгата, която  прочетох. Можете да прочетете ревюто ѝ, където съм описала мнението си за нея.
Гондолата на времето от Ева Фьолер. Много харесвам мотива с пътуване във времето както във филми, така и в книги но точно тази не забелязвах докато спонтанно не ми привлече вниманието. Оказа се хубава макар (мое мнение) глупавото си име. Разказва се за момиче (Ана) озовало се в древна Венеция. Ако и аз някой ден намеря начин да попътувам из вековете сигурно именно това място бих избрала но да се върна на книгата, Ана има мисия от която зависи историята на света ни. Ако се провали нищо може да не е същото но да изпълняваш мисия докато се луташ из осветените с факли улички, да бягаш от мистериозни братя убийци и да останеш концентриран в присъствието на красиви гондолиери от 21-ви век се оказва трудна задача за Ана.
Оценката ми е 5 от 6.
И последното заглавия е Дивергенти от Вероника Рот. Най-глупавото нещо което човек може да направи преди да прочете една книга е да изгледа филмовата ѝ адаптация. Именно това направих още същият ден, в който започнах книгата. Направо си казвам, че филма ми хареса повече. Трис (персонажа от книгата) ме дразнеше с неувереността си. А и още ред други несъответствия. Самата история се върти около момиче, живеещо във време когато хората биваме разделяни на касти с цел всеки да намерим своето място и да бъдем полезни, в един свят на ръба на унищожението. Но главната героиня е опасна, неконтролеруема и безстрашна - това поне трябваше да бъде Трис но не съм сигурна дали наистина това видях. Главната идея ми хареса но прецаках впечатленията си сама. 
Оценката ми е 4 от 6.

Ако трябва да дам  заглавие обобщаващо прочетените книги, бих избрала нещо от рода на: Пренебрегваните досега или Не вярвах, че ще прочета, или нещо подобно. Почти всичко от по-горе изброеният списък бе в черният ми списък (по неясни причини) но се оказа, че и там имало интересни неща. 



Поздрави от едно "малко" момиче...

Totally Should've Tag


Благодаря много на Теди за тагването!

1. Със сигурност трябва да има продължение:
- Много рядко чета книги, които не са част от поредица. Затова и ми е трудно да отговоря. Освен това по-добре да ми е мъчно, че някоя книга е приключила отколкото да прочета още три книги, изсмукани от пръстите на автора и да намразя историята.
                                                    
2. Със сигурност трябва да има spin-off поредица:
- Може би бих искала да проследя историята на Кенджи от книгите на Техере Мафи.                      

3. Писател, който  със сигурност трябва да напише повече книги:
- Много харесвам как пише Дерек Ланди, както и Майкъл Дж. Съливан. Определено бих чела и други книги от тях.

4. Герой който със сигурност трябва да бъде с някой друг:
- Още един въпрос на който ми е трудно да отговоря. 

5. Със сигурност трябваше да завърши различно:
- Книгата Наследството на Кристофър Паолини. Книгата бе краят на поредицата и с крайно  разочароващ финал.

6. Със сигурност трябва да има филм по нея:
- Много ама много искам филм по Разнищи ме, която ми е любимата от трите кники. Може и филм по Полулош или Гондолата на времето, защото мисля че ще се получи красив филм.

7. Със сигурност трябва да има сериaл:
- Определено Кръвни връзки. Още от началото си представях как Райън Рейнолдс играе Ейдриън.

8. Със сигурност трябва да има само една гледна точка:
- Магьосникът от Майкъл Скот. В нея се разказваше поне от три гледни точни и точно това ме отблъсна, не защото не харесвам книги написани по такъв начин  но точно тази бе доста объркваща.

9. Със сигурност трябва да се смени корицата:
- Медната ръкавица. Определено.  


10. Със сигурност трябваше да оставят оригиналните корици:
- Може би Алена кралица но не защото не харесвам българската корица. Напротив харесвам и двете.

11. Със сигурност трябваше да има само една книга:
- Прелестни създания.Но не защото толкова не харесах продълженията а защото смятам, че и сама книгата има достатъчно завършен вид.
Както и Червената пирамида, поради същите причини.

Поздрави от едно "малко" момиче...


СЯНКА И КОСТ



Здравейте, ето и ревю на една от наскоро  прочетените книги . Името и е "Сянка и кост'' от Лий Бърдуго.  Издадена у нас от издателство Егмонт.

Заобиколена от врагове, някога могъщата Равка е разделена на две от Долината на смъртната сянка, ивица от почти непрогледен мрак, населена с чудовища. Сега съдбата й лежи на плещите на самотно осиротяло момиче.
Алина Старков не е видяла добро в живота си. Но когато полкът й е атакуван на ръба на Долината и най-добрият й приятел е смъртно ранен, Алина открива в себе си неподозирана сила, която не само ще спаси живота й, но и може би е ключът към обединяването на раздираната от войни страна. Откъсната от всичко, което познава, Алина е отведена в двореца, за да бъде обучена за Гриша, част от магьосническия елит, предвождан от тайнствения Тъмнейший.
Но този великолепен свят не е това, което Алина е очаквала. Мракът напредва, страната разчита на неосъзнатите й сили, а тя ще трябва да се изправи пред тайните на Гриша... и пред тайните на сърцето си.

"Сянка и кост" е началото на поредица наречена "Гриша". Завладяваща,
мрачна приказка за едно момиче, изправено пред съдбата да спаси света. Алина Станков,
както е и името на главната героиня е обикновено момиче, израснало като сирак, познаващо само сиропиталището на един благородник за свой дом.
Тя и нейният най-добър приятел Мал живеят за да служат на армията, борещи се с трудният живот, на който ги подлага войната... но всичко се променя когато Алина открива своята дарба.Тя призовава светлината на слънцето. Вече порасналото сираче се превръща във вторият по сила гришанин  в Равка. 
Животът на Алина се променя. Тя вече е красива дама, желана от всички личност, чието обожание граничи с поклонничество пред светица.
Но най-важно е не вниманието на другите дворяни а именно на самият Тамнейший. С цялата си мрачна загадъчност, сила и красота, Тъмнейший - принцът на мрака, променя Алина и света в който тя живее из основи... 
Докато именно този свят не се разпадне и тя не заменя красотата на Малкият дворец, за да се скита в търсене на едно изгубено приятелство и сила, толкова могъща, че да спаси или унищожи Равка.

Влюбих се в тази книга, в начина по който е написана, в героите, в сюжета, във всичко! Толкова обичам мрачните приказки за смели герои спасяващи света, кралства и магия, че не мога да се нарадвам на тази книга. Най-интересни ми бяха отношенията между Алина и Тамнейший. Мрак и светлина... вълнуващо, а?Харесах всеки елемент от света на книгата. Събития бяха достатъчно динамични и вълнуващи за да ме заинтригуват. Действията следваха своят естествен път и героите плавно разкриваха повече за себе си.  
Алина е като грозното патенце в началото но с всяка следваща глава се вижда промяната в нея. В начина по който изглежда и по това как преоткрива  силата в себе си, как открива приятели сред тези за който смяташе, че е невъзможно.Но въпреки това не забравя Мал и миговете, в които те двамата са заедно изправени пред света.
Мал, от своя страна е идеалният герой - жертвоготовен, смел, умен но въпреки това не ме спечели на своя страна.
Тъмнейший обаче ми направи огромно впечатление още с появата си в началото на книгата. На въпроса кой ми е любилият злодей от книга, вече имам отговор - Тъмнейший.
"Сянка и кост"е книга преплитаща символиката  между мрака и светлината, - толкова различни но и неизменно свързани.Героите са силни, моментите интересни а обратите неочаквани. 
Определено ще продължа с книгите на Лий Бардуго.
Оценка: 6 от 6!
Недостатъци:
- Бих казала че развоят на събитията не отговаряше на моите очаквания но това всъщност е прекрасно, макар да останах леко недоволна.



Поздрави от едно "малко" момиче...

Bookish Identity TAG


Благодаря на Теди за тага!

1. В кой фантастичен свят бихте искали да живеете:
- Равка. Светът от Сянка и кост. 

2. Кой би бил вашият партньор:
- Или Ейдриън от Кръвни връзки или Дориан от Стъкленият трон.

3. От поредицата за Пърси Джаксън, кой би бил твоят божествен родител:
- Арес или Персефона. Изборът ми е странен но тези двамата са ми любими още от часовете по литература.

4. От поредицата Реликвите на смъртните, какъв предпочиташ да бъдеш -  долноземец или нефилим:
- Не съм чела поредицата но обожавам филма по първа книга, затова имам някаква представа за света на книгата. Ще избера нефилим. 

5. В поредицата за Хари Потър, в кой дом бихте били:   
- Ами, няма значение къде ще ме прати шапката стига да ме приемат! Иначе на мен ми се бе паднало Слидерин от тестовете ама... нали се сещате, къде би избрал един фен на Х.П?  

6. В  поредицата Дивергенти, коя би била вашата каста:
- Не съм чела поредицата нито съм гледала филма или филмите, не зная колко книгите са филмирани но много харесвам soundtrack (Zella day - Sacrifice) към последният.

7. От поредицата The Northern Lights, какъв би бил вашият демон:
- Без отговор и на този въпрос, защото дори не съм чувала за The Northern Lights.

 И тъй като не съм сигурна кой тагнат, кой не, предлагам на всеки който иска и не го е правим нека се чувства поканен :)

Поздрави от едно "малко" момиче...

Бъдете силни: 365 дни в годината



Здравейте приятели! Днешният пост ще бъде посветен на една доста различна книга и като жанр, и като характер. Става въпрос за Бъдете силни: 365 дни в годината, написана от певицата Деми Ловато и издадена от Егмонт.

За суперзвездата Деми Ловато животът е едно пътуване през бляскави постижения и тежки загуби.Тя е мултиплатинена певица, телевизионна звезда, актриса. Изправяла се е пред хиляди изпитания, като се започне от пристрастяване и се стигне до депресия. Открила е трудно пътя към щастието си. За този път, за себеоткриването и за трудностите, през които е минала, е разказвала много - пред медиите, в песните си, в постовете към своите 17 милиона последователи в социалната мрежа Twitter.Именно тези послания залягат в основата на "Бъдете силни". Това е вдъхновяваща колекция от 365 искрени и себеразкриващи мисли. Това са нейните думи. Това са нейните изживявания."Бъдете силни" е книга за всеки един от нас, навсякъде, по всяко време. Това е книга за пътуването към себе си, за вдъхновението и за причините, които ни дават сила да посрещнем всеки следващ ден с усмивка.

Не съм фен за Деми Ловато, всъщност започнах да я харесвам след татусите и синята коса а още по-малко се нуждая от книга за себеразвитие (мотивиране или както там Вие разбирате тази книга) но все пак тя ми привлече вниманието още това лято. Прочетох я обаче чак сега, защото признавам си забравих за нея.
Преди да се запозная със съдържанието й смятах, че ще открия повече
автобиография отколкото съвети и насочвания за правилно мислене. Самата книга представлява именно това – съвети!  365 глави ( за всеки един ден от годината) с послания за един по-добър светоглед.

Самата идея ми харесва, няма лошо от време на време да си припомняме някоя и друга житейска мъдрост. Дори би било полезно за тези забравили как да са щастливи.
Всяка глава започва с тематично подбран цитат, изложение в което Деми Ловато споделя житейска мъдрост и завършва с цел, която ние читателите да изпълним в пътя си към усъвършенстването.
И всичко това ни се предлага в обем от 400 страници, който аз намирам за напълно излишни. Повечето глави ми се сториха с напълно еднакво съдържание, което обезсмисля прочита на иначе красиво направената книга.
До голяма степен сгреших с първоначалното си мнение. Може би единственото, което ми хареса бяха цитатите. Някой от които дори запомних.
 Сравнявайки тъничката  книжка на Емил Конрад (която аз много харесах) с тази на Деми Ловато, можем спокойно да използване израза, че малкото понякога е много. Правя това сравнение защото според мен, целта и на двете книги е една и съща.
Освен това, смятам (това си е мое мнение) че някой от целите, които ни поставя книгата са наивни и неосъществими като това да простим на тези, които са били лоши с нас. Не смятам, че някой може да загърби нечие лошо отношение с лека ръка. Не съм преживявала тормоз в училище или където и да било но познавам и съм виждала други как биват жертви на нечия злоба. Надали този човек може да загърби унижението. Със същото недоверие подхождам и към твърдението на авторката, че е оставила тези болезнени чувства зад себе си. Като искам да поясня, че да продължиш напред (което е най-правилно) и да простиш напълно са две отделни неща. Освен това ако забравим, кое ще ни напомня да не правим същите грешки или в случая да не позволяваме с нас да се постъпва така?
Но едно ще запомня от тази книга: Да бъда по-толерантна към другите.
Никога не съм се замисляла над това как другите изживяват своите тревоги. Но вече ще имам предвид, че може би аз съм ‘’сляпа’’ за нечия болка.
Както и основното послание на книгата: Бъдете силни! Тези две думи всъщност са причината да не съжалявам за това, че отделих време за самата книга. 
Освен това започнах да харесвам авторката, макар да определям книгата като грешен избор за четиво.
За самата книга – красива идея, красива корица но лично мен не ме докосна или промени. Имала съм моменти, в които би ми дошло добре да прочета нещо подобно и затова ще запазя книга. Но искрено се надявам те да не се повторят и да не ми се наложи да я чета отново. А за тези от Вас, които намират смисъл и промяна в Бъдете силни… радвам се за Вас и не забравяйте, че моето мнение е само мое и може да не е вярно във вашите очи.
Оценка: Много се колебах между 3 и 4 затова ще кажа 3½ от 6.
Недостатъци:
-         Липсата на лично отношение, като основно. Не че такова липсва но повечето съдържание бе сбор от общоизвестни поговорки като: ,,Вярвай в себе си" а не: ,,Аз ще ти покажа как да вярваш в себе си".


Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче…

December Wrap up



Здравейте!
Честита нова година на всички читатели на блога ми!
Пожелавам Ви прекрасни мигове през идните 12 месеца и мнооого любов...

А сега към същината. През декември прочетох 4 книги и започнах още две но за тях друг път.
Първата книга за миналият месец се казва Целувка за Ана. Много приятна и сладка книжка. Очаквах да не ми хареса, честно казано си я взех просто от любопитство и един вид сама да се предизвикам с прочита ѝ. Пиша се успяла защото не само я прочетох но и харесах.
Ана е момиче, което бива отделено от дома си за да живее във Франция. Сама тя трябва да се справи с всички трудности, изправили се пред нея. А за да е още по хубаво се замесва и красиво момче...
Лека за четене и макар да е далеч от това което бих оценила като идеално четиво Целувка за Ана ми хареса. Най-вече самата Ана, с която намерих сходства както с мен самата, така и с някой мои приятелки без който не мога.
Оценката ми на книгата е 4 от 6!
Всъщност четях книгите си едновременно затова втора книга не е най-точното определение. Затова следващата книга се казва Бъдете силни:365 дни в годината от Деми Ловато. За тази книга ще пусна самостоятелно ревю затова приключвам с нея, засега.
Отделих време и за една кратичка книжка – Принц Каспиат. Тя, книжката е втора от поредицата Хрониките на Нарния. Причината бе третият филм който гледах с майка ми по някой от ТV каналите.
Книгата е динамична, приказна и вдъхновяваща .Определено ми хареса повече от първата и от време на време ще посягам към тази поредица.
Основното в нея е случилото се векове след царуването на децата . Отново присъстват всички приказни героя но с бонус от нови лица.
Оценката ми е 5 от 6!
През декември завърших и една от любимите си поредици Кръвни връзки. Обожавам я! Рубиненият кръг, както е и името на книгата е перфектният край за тази идеална поредица (май много си личи че я обожавам!!) Отново Сидни и Ейдриън се борят с всички и всичко, този пък за да спасят моройската принцеса Джил Драгомир. Присъстват вещици, вампири, полувампири, тайни организации... с  няколко думи всичко за която сме чели в предните книги събрано в една. Ще си призная че ми е мъчно, затова и отлагах прочита на Рубиненият кръг.
Оценката ми е 6 от 6! Освен това препоръчвам книгите на тези които не са ги чели и ако в началото ви се сторят нещо не толкова интригуващи, спокойно после ще онемеете от радост че ги четете.

Това бе прочетено през декември. Отново малко книги но почти до една заслужаващи си вниманието. Отново пожелавам всичко най- хубаво и очаквайте ревю на Бъдете силни:365 дни в годината.

Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...


Предоставено от Blogger.