Търсене в този блог

The Secret Life of a Book Blogger Tag





Здравейте, приятели! Днес съм ви подготвила един от най - 
интересните тагове, който се е завъртал напоследък.




1. От колко време си блогър?
- Година и шест месеца. 

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
- Когато няма какво да кажа. Все някога и този ден ще дойде. Поне се гордея със себе си, че съм проявила постоянство.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?
- Научаваш се както да се изразяваш,  така и да се съобразяваш. Лично за мен, е чувство което ме кара да се чувствам важна, част от нещо и дори полезна. Приятно е когато виждам коментари или харесвания, а най - вече броя четения. Освен това  внася разнообразие в читателските ми предпочитания, които се развиват непрекъснато благодарение на това, че се интересувам от книги, които смятам за интересни теми за постове, но бих пропуснала просто като читател. И най - вече блога и поддържането му е стимул за четене, тогава когато книгите не са достатъчни. 

4. Кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
- За мен има само две отрицателни черти. Едната е че винаги имам чувството че се повтарям. Просто критериите ми са еднакви и това прави нещата еднотипни по някакъв начин. Както и при тагове, винаги в съзнанието ми изникват едни и същи заглавия, а аз се старя да търся заместители, които споменавам по -рядко, но са подходящи за отговор. Решение е както това заместване, така и това, че вече избягвам таговете. А за постовете просто се старая да не се повтарям както като изрази, така и като съдържание. Другият недостатък за мен (този с повече тежест) е повече начин на усещане и може да не ме разберете, но когато прочета една книга и тя наистина ми е харесала, става част от мен и ми е някак трудно и дори неприятно да я анализирам. Робувам, на това че когато изречем нещо на глас, но вече не е толкова лично и започна да се изтърква. Когато ме завладее една история за мен тя става лична и не искам да я споделям. За жалост рядко чета книги, който да ме разчустват толкова. А решение - няма, просто се примирявам. Проблема си е мой :)

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които ти харесват?
- Доста, понякога дори повече от писането на поста. Причина е това, че аз разбирам какво искам едва когато го видя, което само по себе си е проблем. Освен това винаги гледам да "поправя" поне мъничко снимката/картинката за да не е напълно крадена. Но най - често се старая да си ги правя сама, като това което съм използвала за този таг.

6. Кой е твоят book crush?
-  Първо се сетих за  Ейдриан, но общо взето всеки герой готов на много (ако не всичко) за своето момиче... а те всички са.

7. Кой автор би желал да бъде в блога ти (като интервю, например)?
- Всеки и никой едновременно. Защо? Не съм маниачна на тема автори все едно говорим на холивудски звезди (които също толкова харесвам) но ако ме питате за персонажи, друго си е. За да имам отговор все пак Нийл Геймън или Риърдън.
Иначе ако разгледам въпроса от друга гледна точка, искам в блога ми да присъстват разнообразни имена на автори и повечно български.

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
- Интересно може би, е че никога не пиша постове у нас. По цел ден работя през компютър и като се прибера бягам от компютрите като дявол от тамян. Затова и винаги съм изтупана :) защото пиша на работа къде през почивката, къде през свободното си време. Поне в момента съм с блуза в черно и бяло, дънки, винена топла жилетка в тон с червилото, коса на опашка и черни ботуши. 

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
- Аз не се приготвям. Щом ми се допише, отварям нова публикация и просто пиша. Търся изображения чак когато "трудната част" мине.

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност?
- Харесва ми, че липсва негативизма, който залива интернет. И най - вече че общувам/чета/ опознавам поне малко хора като мен. Какво повече може да иска един човек. Освен това се радвам, че съществува, защо иначе кой щеше да светва хората за хубавите книги :)

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?
- Честно ли? Идея си нямам. Просто трябва автора ( в случая аз) да прави нещата какво му харесва и защото му харесват. Да пише това което мисли и чувства, без да е прекалено отрицателен или повтарящ нечие чуждо мнение. Важни са и читателите, затова по - честото публикуване и споделяне също помагат. Разбира се трябва и талант ☺☺☺



Поздрави от едно "малко" момиче...



Какво прочетох напоследък




 Здравейте!
В този пост ще ви разкажа по малко за това, което съм прочела
 последният месец и половина.






1. Ренесанс (Орденът на асасините#1) от Оливър Боудън - Книгата пренася читателя през 15 век във Флоренция, за да проследи историята на Енцо, чието семейство става жертва на умело предателство. Енцо, заедно с неколцина добри помощници обаче се обявява за отмъстител и започва своят път към новият си живот на асасин.
Историята ми хареса, беше интересна и динамична. Харесах и обстановката на ренесансова Европа. Но така и не се сработих с начина, по който бе поднесена книгата. Стилът на авторът ми направи впечатление, с това че някой неща бяха отразени само с по едно изречение, а бяха важни и заслужаваха повече редове. За сметка на това други части, аз лично намерих на прекалено развити. Осен това ми се искаше книгата да е написана от първо лице, а не от трето, защото би предала много повече от емоциите на главеният герой,  които бяха доста пренебрегнати. И може би най - много не харесах дървените диалози, които по никакъв начин не мога да определя като реалистични или естествени. Да не говорим, че по едно време страшно много се обърках какво всъщност чета, кой кого преследва и т.н
Оценка: 2/6

2. Тайната на прогонващият духове (Чиракът на прогонващият духове#3)
 - Ддоузеф Дилейни. - Тoм е седми син на седми син и това го прави различен от другите. Тoй може да усеща и дори вижда свръх естественото и това го прави идеален за чирак на Джон Грегари. Но в тази трета книга от поредицата, не Тoм е в центъра на интригата, а неговият учител. Когато зимата наближава сурова и жестока е време героите да се отправят към зимната къща на стария Грегари, където Тoм ще трябва не само да изпълнява обичайните си задължения, но и да се изправи през предизвикателството да оцелее след като миналото на господаря му се изправя на пътя му. Тайните се оплитат и стават опасни, а Тoм може да разчита само на собствените си умения. 
Горе - долу ми хареса книгата, но бе бавна в развитието си. Половината премина в безсмислици, а другата половина в  наваксване на действие. Самите ситуации, в които авторът бе поставил героите също ме не заинтригуваха достатъчно, а и обещаните (още в заглавието) тайни си бяха вече споменавани истини с по - подробно описание. Честно казано очаквах повече, но изключвайки тези проблеми, книгата не бе лоша.
Оценка: 4/6


3. Изчезналият герой (Героите на Олимп#1) от  Рик Риърдън. - Войната с титаните една е приключила и полубоговете, вече трябва да се изправят пред нов и още по - опасен враг. Ново пророчество, нови герои, нови подвизи, нови битки и нови вълнения връщат читателя в Лагера на нечистокръвните. В главните роли са и нoви участници. Джейсън, покрай който витаят само загадки, Лио който  за мен се превърна в любимият ми герой  от новосформитаното трио и Пайпък, която типично за герой на Риърдън не отстъпва на момчета по смелост и готовност за битка. Тяхната задача е проста, да спасят богинята  Хера от неизвестен затвор, като между временно преживеят не едно или две приключения, от които да се спасят на косъм. 
За самата книга надали има нужда за обяснявам, че прелива от действие, герои (нови и стари) напрежение, забавни реплики и по мъничко драма. Написана както се очаква отлично и интересна от корица до корица.
Оценка: 6/6



4. Белжар - Мег Уолицър - Книгата разказва тъжната история на неколцина тинейджъри, които след травматизиращи случки се озовават в Хамбара - училище за  депресирани младежи. Главната героиня  - Джам - започва своето лечение (или обучение, не съм наясно каква трябваше да е целта на нейното пребиваване в Хамбара) като притеснено и мълчаливо момиче, но след като става част от специална литературна група, животът ѝ се променя. Джам и нейните съученици и приятели се впускат в магично приключение, наречено от главната героиня Белжер - място на което всеки един от тях може отново да живее какво преди, да се освободи от болката, вината и тъгата си. Но освен спасението, което откриват, учениците от литературната група трябва да опазят тайната си от света. 
Бях си въобразила, че тази книга ще е неповторима, прекрасна, вдъхновяваща и интересна... но не беше! Освен че самата история бе странна, героите ѝ подхождаха, а стилът на писане нищо особено, то дори краят не бе това, което да ме развълнува (положително) и да остана доволна. Или аз не бях в настроение за нея или от книгата наистина има какво да се желае.  Но пък за сметка на това българската корица е просто прекрасна, а книгата (колкото и да не мога да си го обясня) се чете лесно и не ми отне прекалено много време. 
Оценка: 2/6

5. Бухтичка от Джули Мърфи, чието ревю може да прочетете от тук.



Това бе от мен. Малко книги, но прочетени с любов (дори и тези, които не харесах). 

Поздрави от едно "малко" момиче...

PET TAG


Здравейте, приятели! 
Днес съм тук с малко по - нестандартен, за блога ми, таг в който ще ви запозная с моят домашен любимец 


1. Как се казва домашният ви любимец?
- Сиси, няма история с името. Просто ми хареса.

2. Какво животно е и каква порода?
- Котка. Не зная породата ѝ, може би европейска домашна котка? 

3. От колко години го имате?
- Мисля, че три. 

4. Как се сдобихте с него?
- Всъщност, Сиси си е наше коте, защото се роди у нас. Майка ѝ също си е наша и така. Иначе се роди на Деня на труда (работлива котана е майка ѝ), беше най - едрото коте, най - пухкавото и единственото, което бе различен цвят от другите чернички котенца. 

5. На колко години е?
- Мисля, че три или някъде там.

6. Какви чудатости притежава вашия любимец по характер?
- Най - отличителното за Сиси, е че непрестанно се мие, и знам, че всички котки го правят, но тя е като маниачка. Освен това не обича да се цапа. Друго странно нещо е че вечер , когато иска да излезе, а аз спя, тя застава пред леглото и ме запя. Не зная как, но винаги се събуждам. А ако не го направя все пак започна да създава шумове, но рядко не се събуждам. Обича и да се качва върху лаптопа. И много се страхува от гласа на баща ми, без реално да има причина.... добре, всъщност се страхува от всичко. Ужасно страхлива е.

7. Какво означава за вас връзката ви с домашния ви любимец?
- Важно е, но ми е трудно да определя по какъв начин. Просто специална. Тя ме кара да се чувствам по - спокойна.

8. Какви любими спомени имате с домашния си любимец?
- Веднъж се загуби, като малка. Тръгна след мен и докато се усетя  да я взема на ръце, беше изчезнала. Хубав спомен бе когато си я открих, след два дена.

9. С какви умалителни имена го наричате?
- Гальовна, защото много обича да се гали. И Мацо, Пухкавелке и разни такива глупости.


Поздрави от едно "малко" момиче....

Бухтичка


Здравейте, книгата за която ще ви говоря в това ревю, се казва 
Бухтичка с автор Джули Мърфи.



Повече за книгата - тук




Това е история за един конкурс за красота, превърнал се в традиция, приятелство, което устоява въпреки трудностите, две сладки момчета и едно дебело момиче. Главната героиня - Уил  - е всичко друго, но не и въплъщение на Мис тийн синя лупина, титла която мечтае да притежава всяко момиче в Тексъс. Но не и Уил, нейните мечти са съвсем различни, но въпреки това един спомен от миналото може лесно да промени нещата. И ако това не усложнява живота ѝ достатъчно, то сладкият и готин Бо ще се погрижи и последната частица от някогашното спокойствие да изчезне. 



Като цяло останах смесени чувства от тази книга, затова и най - вероятно самото ми мнение няма да е конкретно. Има неща, които ми допадната и други, които не успяха. По - надолу ще разберете и кои са те.
Идеята! Започвам с това, защото именно идеята на авторката е и причината тази книга, да заслужава внимание. Защо? Защото разказва историята на онези, които са далеч от съвършеното, за проблемите със самочувствието и колко е трудно да се научим да обичаме себе си, такива каквото сме, без да гоним невъзможното. Точно такива са и проблемите на Уил.
Тя е дебела и това, като че ли, не е най - ужасното нещо в живота й. Защото до нея е най - добрата ѝ приятелка. Защото има работа, която харесва. Защото винаги може да си пусне някоя песен на  Доли Партън (която главната героиня обожава, част от сюжета е) и най - вече се  възприема такава каквото е. Но това е само едната страна на нещата. Защото привидно спокойният живот на Уил се обърква, когато в живота ѝ се намесва най - сладкото момче, което тя познава - Бо - и с това започват и редици от проблеми.
Не зная да ли харесвам Уил, като герой. Може би най - точно мога да я опиша като нов приятел. В началото ти е симпатичен и колкото повече го опознаваш разбираш, че в него се крие личност, с която искаш да общуваш. Но и те дразни, което е неизбежно. Това което ми хареса в героинята, бе  че показваше завидна увереност да изразява чувствата си.  А това което не харесах, бе как в повечето пъти, именно това  довеждаше до резултати и ситуации, в които ми се искаше да можех да се накарам на Уил за глупостта. Освен това макар и идеята да е добра, не мисля, че авторката е избрала най - оригиналният начин да я изрази. По отношение на тийнейджърските драми и книгата, и главната героиня си влизат идеално във всеки един стереотип, за който се сетите. Но това не променя факта, че идеята и посланието са правилни.
Бо, също какво и Уил, влиза в клишето отредено за готиното, секси, мълчаливо момче, което се влюбва в момичето без да се интересува от заобикалящия го свят. За тази книга, той изигра ролята на "съмнението", това която разклати живота на главната героиня из основи. Отново не съм сигурна да ли харесвам този персонаж. Докато Уил ми допадна заради откритата си емоционалност, то Бо ми бе загадка. Трудно схванах какво точно трябва да представлява ролята му и заслужава ли си до го харесвам.
Всъщност, колкото и да е странно, в тази книга ми бяха по - симпатични второстепенните герои.
Елън, най - добрата приятелка на Уил е идеалният пример за това. Още в началото става, ясно че до края на книгата ще се радваме на нейното присъствие. Елън е човекът, който винаги стой до Уил, готова да я подкрепи, окуражи и изслуша.  Но и момиче със своите си комплекси и трудности.
Мич.  Малко по - страничен герой, които аз харесах много повече от Бо. 
За него няма какво толкова да се каже, понеже ролята му, като че ли, според мен бе или излишна, или недоразвита. Това което ми хареса е, че бе наистина мил и добър ( и малко смотан, но по симпатичният начин) с Уил.  И ако преувелича и нарека любовната история в книгата любен триъгълник, аз бях за Мич.
Майката на Уил. Тя символизираше самият конкурс и ако Бо бе "съмнението", то майка ѝ играеше ролята на "комплексите". И всъщност ми допадна, че образът на "майка" не бе клиширан, а възможно най - несъвършен, но не и отрицателен.
Нещата които ми направиха най - силно впечатление бяха, че първо май нямаше щастливи герои, всеки носеше някаква болка и това леко разчупваше нещата от към емоционален заряд. Разбира се това видях аз, всеки друг може с лекота да види и къде по - положителната нагласа на сюжета. 
Друго нещо което ме издразни, е че книгата бе малко преувеличена от към национализъм. Не обичал когато чета книга (или гледам филм) да предполагам, разни неща които всеки от страната на автора (в случая САЩ/Тексъс) би разбрал перфектно. Не, че това е някакъв проблем или ми отнема от емоциите и смисъла в сюжета, но просто ме дразни. В тази книга това бе животът на хората и по специално на това да си момиче в горещият и взискателен Тексъс. Освен това съсредоточаването на идеята върху една страна (която и да е тя) малко го приемам
като, знак че автора не е погледнал глобално над нещата, дори може би не е помислил за читателите си от различните места по света. 
В тази книга, това не е чак толкова силно изразен проблем, но има и творби в такава насока, което не харесвам.
Другото което не одобрих, бе че ако за някой книги е нужна още една, да разкаже началото и да ни въведе, то тук бих искала книга която дава поне някаква светлина за това как всъщност завършва историята. Никога не съм разбирала понятието отворен край, но мисля че пасва идеално. Бих казала, че историята е някак си недовършена, като отделен епизод от сериал, който не си догледал. Харесало ти е, но нещо липсва.
Като контраст с горните редове обаче книгата се чете лесно, дори неусетно. Разказана ни от името на главната героиня, позволява лесно да се навлезе в сюжета. Българската корица много ми харесва и определено бих препоръчала на всеки, който иска да прочете нещо вдъхновяващо, но не философско или утежнено.

Книга, в която само перфектните хора могат да не открият себе си. За всички останали, това е сладка, но не съвършена история за едно сладко и не съвършено момиче!

Оценка: 4/6

Поздрави от едно "малко" момиче...

The Book Community Tag



Здравейте, приятели! 
Днес правя таг, за който благодаря на Айше,
 и прекрасната ѝ покана.



1. Герои от две различни книги, който биха били страхотна двойка:
- Ами, труден въпрос. Не ме бива за сватовнича (честно, пробвах но не се получи) и сега сигурно няма да подбера герои, който да си паснат. Та, на въпроса: Кас (Анна в рокля от кръв) и Клеъри (Реликвите на смъртните) защото просто мисля, че ще си паснат... ако не се избият един друг.

2.Вземи броя букви от името си, и напиши книгата, която отговаря на техният брой върху рафта. Прочел ли си тази книга? Ако да, какво мислиш за нея?
- Лесно, 4 букви. Книгата е Кралицата на Тиърлинг (Ерика Йохансен). Не, не съм прочела тази книга. Само я започнах, но нещо не ме грабна и я оставих. Не помня до къде стигнах с нея, но съм сигурна,  че това е най - старата книга,  която имам и още не съм прочела. Май си чака реда от близо годината и нещо.

3. Три любими поредици - защо ги харесваш? Защо ги препоръчваш?
- От зад на пред, Препоръчвам ги, именно защото ги харесвам... то по - голяма причина от тази няма. Иначе, Хари Потър... обичам защото освен самата история, героите и т.н. ми навява и лични сантиментални спомени. Така се получава, че щом чета книга от тази поредица (както и самата нея) все се пада в по - особен личен момент. И така и книгите стават, малко по - сантиментални. Ама и заради самите тях си ги обичам, де.
 Магистериум, тук си обичам 
поредицата заради самата нея и всичко от героите до тайните и напреженията. И за последно... Скъпоценни камъни, защото освен че ще се повторя за героите и сюжета, който намирам за съвършени, са и забавни и пак си ги свързвам с периода, в който ги четях. Там пък ме вълнуваше най - много романтичната история на героите, защото същото време ме вълнуваше и една друга романтична история... ама реална с мое участие и т.н. 

4. Най - добрата книга, която прочете през изминалата година?
- И аз се питам същото! Значи Ключът на Блекторн ( за чието продължение, тъжно отбелязвам, че все още не е излязло), която много харесах и наистина почти винаги на тагове се сещам поне три пъти да отговоря с нея. Разбий ме и двете и продължения (някой знаели как се казва поредицата, защото все че чудя, как да формулирам тези книги в отговор, без да ги изброявам и трите), която зачитам, като най - добрата антиутопия, която съм чела. Изборът, но без двете последните книги. Те са ми излишни, но иначе прекрасна поредица.! Перфектната химия (трилогията като цяло) просто няма как да не я спомена. Опасни сънища, също много харесах. Книга за гробището, обожавам тази книжка, пак от части заради момента, когато я четях Мъглороден, още по - прекрасна поредица! И ще спра, защото с това темпо, току - виж и съм изброила всичко, което прочетох през 2016.

5. Автор, чиято книга би купил, без дори да си чел резюмето?
- Аз и без това не ги чета резюметата, но иначе Рик Риърдън.

6. Любимо място за четене:
- Нямам конкретно място, което да предпочитам, пред другите. Важно е да е тихо по възможност. Но да кажем, у нас, в моята стая, на леглото.

7. Любима книжна сцена - момент, който се е запечатал в съзнанието ти:
- И нищо ме ни идва на ум. Освен края на Даровете на смъртта, но ми се струва клиширано да отговарям с това или прекалено лесно, не знам? Такa, че пищете ме с книжна амнезия.

8. Любим книжен блогър:
- Мисля, че в момента основно следя блоговете на  Теди Атанасова, Теодора Колева, Юлия К, Юли АттаКая Димитрова и Мари Чернева.

9. Любим книжен влогър:
- Нямам си, гледам само make up влогърки и това е.

10. Любим книжен профил в инстаграм:
- Не че, не ги преглеждам, но отново нямам си отговор.

Не тагвам никого, но приканвам който иска да се присъедини.


Поздрави от едно "малко" момиче...

Какво обичам в зимата






Здравейте, приятели! Днес си мислех какво харесвам в зимата, и дори ми се прииска да го споделя с вас.




1.Студът. Да, ако не говорим за ужасно ниски и нетърпими температури, аз обичам да ми е студено.

2. И разбира се, след като съм се намръзнала навън, обичам да се прибера на топло. Но не просто топло, а онова отпускащо усещате  да се приберете у дома.

3. Скърцането на сняг, когато вървите. Много харесвам този звук.

4. Прекрасният фон за снимки, зимата ни го предлага в изобилие.

5. Зимните палта/якета/обувки/шапки...

6. Когато вали сняг, без да духа вятър. Като от приказка.

7. Идеалното оправдание да си стоя във вкъщи. Студено е, снежно е... и е идеално за четене на книги. 

8. Поне при моето семейство, зимата е период, в който сме повечко заедно. За това и един ред за времето с нашите.

9. Храната! Да, мама готви разни вкусни неща!!

10. Празниците.

11. Почивните дни и отпуската/ваканцията или просто времето, в което можем за си мързелуваме, защото ни е позволено.

12. По - дългата нощ. Винаги съм предпочитала вечерта пред деня. 

13. Зимните лимитирани продукти с коледни аромати.

14. Мириса на зима - някак мирише на чисто.

15. И свързано с осмо, домашните кино вечери.

16. Обичам и липсата на жега/притеснение за разтечен грим/потене/ насекоми или с една дума гадната страна на лятото.

17. Ако имате куче, ще ме разберете. Обичам да гледам как кучето се радва на снега.

18. Лампичките, обожавам ги и ги държа в стаята до пролетта.

19. Всички зимни картинки, които заливат социалните мрежи. Красиви са.

20. Идеалното оправдание да носим шарен клин/дебели чорапки/ разни размъкнати пуловери, разбира се вкъщи.


21. Януари и февруари, без причина, но това са ми два от любимите месеци от годината.

22. Дървените ваканции, не съм вече ученичка,  но въпреки това те си заслужават, една цяла точка.

23. "Гушни ме, да се стопля" това оправдание, лятота не минава.

24. Чая. Обичам, да тия чай, защото освен кафето, избягвам почти всички други напитки (с оцветители, газирани, консерванти и т.н.)  та за чая, зимата е много по - приятен.

25. Обичам и всички мрънкащи хора, през зимата. Без тях няма да е същото :)

26. И един ред за милите непознати, които пожелават весели празници, помагат ти ако тръгнеш да падат, или ако вече паднеш, то  да се изправиш, дават ти носна кърпичка когато чакаш на спирката или просто питат студено ли ти е. Ако сте попадали поне на едно такъв човек, знаете какво искам да кажа.




Поздрави от едно "малко" момиче...

Героят на времето



Здравейте, приятели! Най - сетне реших да прочета Героят на времето от  Брандън Сандърсън и по - долу ще ви кажа, какво мисля за нея.


Повече за романът, може да откриете, ако кликнете тук.



Предупреждавам за възможни, неволни спойлери към предните две книги!
  

Изминала е още една година, през която Последната империя е преживяла не малко промени - саждопадите се завръщат, мъглите са все по - опасни, храната недостига, а с нея надеждата на населението изчезва все по - бързо. И като за капак на плещите на новият Император, тежи трудната задача да съгради отново империята. Разбира се ако светът оцелее...
Доста отлагах прочита на тази книга, защото колкото и да е странно, винаги правя така, когато става дума за последната книги. Явно за да отложа раздялата с героите или може би самата развръзка ме плаши... Но с края на годината, реших че е дошло времето да довърша поредицата и най - сетне да прочета Героят на времето.
Та за самата книга, както вече започнах ревюто си, изминала е още една година от последните събития. И още с това, авторът ме прави щастлива, защото мразя когато продължението на дадена книга, продължава историята непосредствено след края на предната. Така нямам
чувството, че чета различна книга. Освен това позволява на читателя да види развитието на героите, а тук в тази книга, то е не по - малко осезаема от предният път. Като най - идеалният пример за това е Елънд. За разлика от предната книга, в тази той е ... ами различен! Авторът го описва като по - едър, мускулест и веднага в главата ми се оформи една нова и по - интересна представа за него. И в комплект с това героят е значително по - уверен, решителен, царствен... но най - хубавото е че въпреки промяната му, читателя лесно може да открие и онзи герой (леко смотания идеалист) който толкова много харесва. Друг персонаж, който показва завидна промяна е Сейзед. В силен контраст с новата увереност на Елънд, Сейзед внася, една драматичност в книгата с отделените за него глави. Те разказвах начина му да се справи с болката и обезверяването си и спокойно според мен, може да се каже, че автора с тях олицетворява самата мрачна и трудна обстановка, в която се намират героите. 
Основна част от формолировката на книгата, е че се редуват глави, разказващи за различни герои. Това позволява да се разгледа историята не само от погледа на главните, но и да вникнем в историята на още неколцина персонажа. За мен най - интересни бяха главите посветени на кандрата (създание измислено от автора) ТенСуун, който харесах още от предната книга. Но в тази, имах възможността да опозная и преценя както като роля в общата картина (която е изненадващо важна) но и като герой със собствена история за силата на оцеляването, дългът и вярата в традициите.
 Едно от нещата, които много ме радват, е че лесно мога да открия дълбокият смисъл, който авторът е вложил в редовете, дори и да не го търся. Почти всяка ситуация и мисъл в книгите от тази поредица (предполагам и в другите му) олицетворява някаква извадка от мисленето и действията на хората в реалният свят. А най - интересното, е че след като са пречупени през гледната точка на историята, автора ясно изразява липсата на логика в тях.
Но да се върна на героите. Също тъка ми бяха интересни главите с Дух, който също показва завидна промяна от невзрачно момче в опитен и опасен аломант, както и участието на Сет, чиято роля бе интересно допълнение към екипа на Елънд.  
Иначе самата книгата следва пътя на новият Император, в опитите му да събере вече разпадналата се империя под свое управление, което означава още глави изпълнени с  битки и кроежи, даващи възможност на читателя не само да се вживее, но и да разсъждава. Или поне аз съм така. Рядко преценявам дали героите са прави, просто защото се примирявам, че щом автора ги е създал по този начин, са си именно такива, каквито трябва. 
Но с тази книга (и предната) непрестанно анализирам, поставям под въпрос правотата на събития и разни такива неща. 
Освен това почти до края множеството тайни, покрай Гибелта, героите и всичко останало, не само поддържа интереса (особено като се знае че развръзката наближава) но и отново е поле за изява на мислещи читатели и техните предположения, какво може да се крие.
Новите елементи и герои също правят впечатления. С всяка една глава (добре, може би не във всяка, но в повечето) автора разкрива по мъничко от забулените в мъгли тайни на Лорд Владетеля, с което и неизбежно въвежда нови детайли. Като пример за това са складовете, които стават причина да повечето постъпки на Елънд и Вин, както и разкрива същността на вече мъртвият тиран. Който отново продължава да е важна част от сюжета, макар почти да не е участвам пряко в повече от две събития в цялата поредица. Но по интересното е представата, в която ни е показан.

Нови герои не липсват и като цяло, но за тях няма да отделя редове макар да ми бяха интересни и сами по - себе си важни за историята. 
За краят на книгата, мога да кажа, че ме изненада и същевременно оправда до едно предположенията ми. Развълнува ме, натъжи ме и ми хареса... А с това определено затвърди мястото на тази книга и трилогията като цяло, сред онези книги, които обичам, препоръчвам и от време на време се улавям че пак си припомням някоя случка просто така. 
Оценка:6/6


Преобразени герои, дългоочаквани разкрития и още много неща, които трудно един читател би могъл да изрази с думи, ви чакат в Героят на времето.



Кладенецът на възнесението (Мъглороден#2) - ревю


Поздрави от едно "малко" момиче... 
Предоставено от Blogger.