Търсене в този блог

The Secret Life of a Book Blogger Tag





Здравейте, приятели! Днес съм ви подготвила един от най - 
интересните тагове, който се е завъртал напоследък.




1. От колко време си блогър?
- Година и шест месеца. 

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
- Когато няма какво да кажа. Все някога и този ден ще дойде. Поне се гордея със себе си, че съм проявила постоянство.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?
- Научаваш се както да се изразяваш,  така и да се съобразяваш. Лично за мен, е чувство което ме кара да се чувствам важна, част от нещо и дори полезна. Приятно е когато виждам коментари или харесвания, а най - вече броя четения. Освен това  внася разнообразие в читателските ми предпочитания, които се развиват непрекъснато благодарение на това, че се интересувам от книги, които смятам за интересни теми за постове, но бих пропуснала просто като читател. И най - вече блога и поддържането му е стимул за четене, тогава когато книгите не са достатъчни. 

4. Кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
- За мен има само две отрицателни черти. Едната е че винаги имам чувството че се повтарям. Просто критериите ми са еднакви и това прави нещата еднотипни по някакъв начин. Както и при тагове, винаги в съзнанието ми изникват едни и същи заглавия, а аз се старя да търся заместители, които споменавам по -рядко, но са подходящи за отговор. Решение е както това заместване, така и това, че вече избягвам таговете. А за постовете просто се старая да не се повтарям както като изрази, така и като съдържание. Другият недостатък за мен (този с повече тежест) е повече начин на усещане и може да не ме разберете, но когато прочета една книга и тя наистина ми е харесала, става част от мен и ми е някак трудно и дори неприятно да я анализирам. Робувам, на това че когато изречем нещо на глас, но вече не е толкова лично и започна да се изтърква. Когато ме завладее една история за мен тя става лична и не искам да я споделям. За жалост рядко чета книги, който да ме разчустват толкова. А решение - няма, просто се примирявам. Проблема си е мой :)

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които ти харесват?
- Доста, понякога дори повече от писането на поста. Причина е това, че аз разбирам какво искам едва когато го видя, което само по себе си е проблем. Освен това винаги гледам да "поправя" поне мъничко снимката/картинката за да не е напълно крадена. Но най - често се старая да си ги правя сама, като това което съм използвала за този таг.

6. Кой е твоят book crush?
-  Първо се сетих за  Ейдриан, но общо взето всеки герой готов на много (ако не всичко) за своето момиче... а те всички са.

7. Кой автор би желал да бъде в блога ти (като интервю, например)?
- Всеки и никой едновременно. Защо? Не съм маниачна на тема автори все едно говорим на холивудски звезди (които също толкова харесвам) но ако ме питате за персонажи, друго си е. За да имам отговор все пак Нийл Геймън или Риърдън.
Иначе ако разгледам въпроса от друга гледна точка, искам в блога ми да присъстват разнообразни имена на автори и повечно български.

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
- Интересно може би, е че никога не пиша постове у нас. По цел ден работя през компютър и като се прибера бягам от компютрите като дявол от тамян. Затова и винаги съм изтупана :) защото пиша на работа къде през почивката, къде през свободното си време. Поне в момента съм с блуза в черно и бяло, дънки, винена топла жилетка в тон с червилото, коса на опашка и черни ботуши. 

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
- Аз не се приготвям. Щом ми се допише, отварям нова публикация и просто пиша. Търся изображения чак когато "трудната част" мине.

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност?
- Харесва ми, че липсва негативизма, който залива интернет. И най - вече че общувам/чета/ опознавам поне малко хора като мен. Какво повече може да иска един човек. Освен това се радвам, че съществува, защо иначе кой щеше да светва хората за хубавите книги :)

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?
- Честно ли? Идея си нямам. Просто трябва автора ( в случая аз) да прави нещата какво му харесва и защото му харесват. Да пише това което мисли и чувства, без да е прекалено отрицателен или повтарящ нечие чуждо мнение. Важни са и читателите, затова по - честото публикуване и споделяне също помагат. Разбира се трябва и талант ☺☺☺



Поздрави от едно "малко" момиче...



Какво прочетох напоследък




 Здравейте!
В този пост ще ви разкажа по малко за това, което съм прочела
 последният месец и половина.






1. Ренесанс (Орденът на асасините#1) от Оливър Боудън - Книгата пренася читателя през 15 век във Флоренция, за да проследи историята на Енцо, чието семейство става жертва на умело предателство. Енцо, заедно с неколцина добри помощници обаче се обявява за отмъстител и започва своят път към новият си живот на асасин.
Историята ми хареса, беше интересна и динамична. Харесах и обстановката на ренесансова Европа. Но така и не се сработих с начина, по който бе поднесена книгата. Стилът на авторът ми направи впечатление, с това че някой неща бяха отразени само с по едно изречение, а бяха важни и заслужаваха повече редове. За сметка на това други части, аз лично намерих на прекалено развити. Осен това ми се искаше книгата да е написана от първо лице, а не от трето, защото би предала много повече от емоциите на главеният герой,  които бяха доста пренебрегнати. И може би най - много не харесах дървените диалози, които по никакъв начин не мога да определя като реалистични или естествени. Да не говорим, че по едно време страшно много се обърках какво всъщност чета, кой кого преследва и т.н
Оценка: 2/6

2. Тайната на прогонващият духове (Чиракът на прогонващият духове#3)
 - Ддоузеф Дилейни. - Тoм е седми син на седми син и това го прави различен от другите. Тoй може да усеща и дори вижда свръх естественото и това го прави идеален за чирак на Джон Грегари. Но в тази трета книга от поредицата, не Тoм е в центъра на интригата, а неговият учител. Когато зимата наближава сурова и жестока е време героите да се отправят към зимната къща на стария Грегари, където Тoм ще трябва не само да изпълнява обичайните си задължения, но и да се изправи през предизвикателството да оцелее след като миналото на господаря му се изправя на пътя му. Тайните се оплитат и стават опасни, а Тoм може да разчита само на собствените си умения. 
Горе - долу ми хареса книгата, но бе бавна в развитието си. Половината премина в безсмислици, а другата половина в  наваксване на действие. Самите ситуации, в които авторът бе поставил героите също ме не заинтригуваха достатъчно, а и обещаните (още в заглавието) тайни си бяха вече споменавани истини с по - подробно описание. Честно казано очаквах повече, но изключвайки тези проблеми, книгата не бе лоша.
Оценка: 4/6


3. Изчезналият герой (Героите на Олимп#1) от  Рик Риърдън. - Войната с титаните една е приключила и полубоговете, вече трябва да се изправят пред нов и още по - опасен враг. Ново пророчество, нови герои, нови подвизи, нови битки и нови вълнения връщат читателя в Лагера на нечистокръвните. В главните роли са и нoви участници. Джейсън, покрай който витаят само загадки, Лио който  за мен се превърна в любимият ми герой  от новосформитаното трио и Пайпък, която типично за герой на Риърдън не отстъпва на момчета по смелост и готовност за битка. Тяхната задача е проста, да спасят богинята  Хера от неизвестен затвор, като между временно преживеят не едно или две приключения, от които да се спасят на косъм. 
За самата книга надали има нужда за обяснявам, че прелива от действие, герои (нови и стари) напрежение, забавни реплики и по мъничко драма. Написана както се очаква отлично и интересна от корица до корица.
Оценка: 6/6



4. Белжар - Мег Уолицър - Книгата разказва тъжната история на неколцина тинейджъри, които след травматизиращи случки се озовават в Хамбара - училище за  депресирани младежи. Главната героиня  - Джам - започва своето лечение (или обучение, не съм наясно каква трябваше да е целта на нейното пребиваване в Хамбара) като притеснено и мълчаливо момиче, но след като става част от специална литературна група, животът ѝ се променя. Джам и нейните съученици и приятели се впускат в магично приключение, наречено от главната героиня Белжер - място на което всеки един от тях може отново да живее какво преди, да се освободи от болката, вината и тъгата си. Но освен спасението, което откриват, учениците от литературната група трябва да опазят тайната си от света. 
Бях си въобразила, че тази книга ще е неповторима, прекрасна, вдъхновяваща и интересна... но не беше! Освен че самата история бе странна, героите ѝ подхождаха, а стилът на писане нищо особено, то дори краят не бе това, което да ме развълнува (положително) и да остана доволна. Или аз не бях в настроение за нея или от книгата наистина има какво да се желае.  Но пък за сметка на това българската корица е просто прекрасна, а книгата (колкото и да не мога да си го обясня) се чете лесно и не ми отне прекалено много време. 
Оценка: 2/6

5. Бухтичка от Джули Мърфи, чието ревю може да прочетете от тук.



Това бе от мен. Малко книги, но прочетени с любов (дори и тези, които не харесах). 

Поздрави от едно "малко" момиче...

PET TAG


Здравейте, приятели! 
Днес съм тук с малко по - нестандартен, за блога ми, таг в който ще ви запозная с моят домашен любимец 


1. Как се казва домашният ви любимец?
- Сиси, няма история с името. Просто ми хареса.

2. Какво животно е и каква порода?
- Котка. Не зная породата ѝ, може би европейска домашна котка? 

3. От колко години го имате?
- Мисля, че три. 

4. Как се сдобихте с него?
- Всъщност, Сиси си е наше коте, защото се роди у нас. Майка ѝ също си е наша и така. Иначе се роди на Деня на труда (работлива котана е майка ѝ), беше най - едрото коте, най - пухкавото и единственото, което бе различен цвят от другите чернички котенца. 

5. На колко години е?
- Мисля, че три или някъде там.

6. Какви чудатости притежава вашия любимец по характер?
- Най - отличителното за Сиси, е че непрестанно се мие, и знам, че всички котки го правят, но тя е като маниачка. Освен това не обича да се цапа. Друго странно нещо е че вечер , когато иска да излезе, а аз спя, тя застава пред леглото и ме запя. Не зная как, но винаги се събуждам. А ако не го направя все пак започна да създава шумове, но рядко не се събуждам. Обича и да се качва върху лаптопа. И много се страхува от гласа на баща ми, без реално да има причина.... добре, всъщност се страхува от всичко. Ужасно страхлива е.

7. Какво означава за вас връзката ви с домашния ви любимец?
- Важно е, но ми е трудно да определя по какъв начин. Просто специална. Тя ме кара да се чувствам по - спокойна.

8. Какви любими спомени имате с домашния си любимец?
- Веднъж се загуби, като малка. Тръгна след мен и докато се усетя  да я взема на ръце, беше изчезнала. Хубав спомен бе когато си я открих, след два дена.

9. С какви умалителни имена го наричате?
- Гальовна, защото много обича да се гали. И Мацо, Пухкавелке и разни такива глупости.


Поздрави от едно "малко" момиче....

Предоставено от Blogger.