Търсене в този блог

Пет неща, на които ни учат героите от книгите



Здравейте, приятели! 
Пак започвам да пиша пост, защото ми се пише, но без реално да знам какво искам да кажа.
Та, ако го четете сега, значи все пак съм сътворила нещо, което ми е харесало.


Темата ми е малко странна, леко философска, но съвсем на място в книжен блог. Е, вие замисляли ли сте се на какво са ви научили героите? Аз, да! И установих, че то не е никак малко. Както казва баща ми "защо четеш, щом не намираш смисъл и поука" е аз чета предимно, търсейки емоция, нещо което да ме вдъхнови, събуди от безразличието, което неизбежно донася ежедневната рутина (много се гордея с това изречение) но реално има книги и книги. Тези, които дават по нещо и на сърцето, и на ума, са и реално темата ми днес.
Ще се опитам да изброя 5 неща, които са важни и в повечето пъти авторите предават като очевидно послание чрез книгите си. Неща, които всъщност са банални и клиширани, но признайте си, че често забравяме...

* * *

1. Харесвай се такъв, какъвто си... Да, изтъркано, но важно. Като че ли няма автор, който чрез героите си да не напомня на младите си читатели, колко е важно да се приемаме такива, каквото сме, да се обичаме или да се научим да го правим. И настина, колкото по - рано човек, загърби комплексите си и се заобича, толкова по - лесен се превръща живота му. И да си признаем, всеки има нещо, което го притеснява. Но не външността,  а начина на общуване е това, което привлича хората. Та, героите от книгите  преминават дълъг и трънлив път до заветното себеобикване, ние читателите можем да го прескочим и направо към резултатите. 


2. Струва си да се борим... И тук нещата са до болка познати, искаме да направим или постигнем нещо, но или ще е трудно, или ще ни е страх. Да, но не винаги трудните неща са наистина трудни, а и вижте как героите оцеляват след битки с вещици, скокове в бездънни ями, преследвани от вампири или бог знае още какво. А ние реалните хора, трябва просто да вземем решение, после няма непостижими цели (разбира се има безсмислени, които не си струват, но може това да е така само за скептичните наблюдатели).


3. Семейството преди всички... За това, макар и много често срещан мотив, бих поспорила. Семейство не означава роднини, а онези които са с нас защото искат. Разбира се това си е просто едно от многото мнения по въпроса. Факт обаче си остава, че героите от книгите са готови да минат и през огъня за семействата си. 


4. Хората не са това, което показват... Винаги мълчаливото момче се оказва прекрасна компания, гаднярката в училище крие комплекси, лошият родител всъщност е оплашен и не знае как да се справи, смотаното момиче изведнъж показва потенциал, с който да спаси дори вселената... сигурно схванахте идеята. 


5. Всеки може да промени света... Повечето герои са обикновенни хора с необикновени качества. Просто трябва да имаме смелост да казваме, това което трябва и може да не променим самите ние света, но да вдъхновим този, който може. А и кой казва, че в някой от нас не се крие личност, способна да прави чудеса.


Да, това беше, малко е философско (е добре, много е философско) но се надявам да ви е харесало. Чао....


Поздрави от едно "малко" момиче....



2 коментара:

  1. Прекрасен пост!Наистина сякаш се припокриваме в някои мнения, но главно много ми хареса че си разгледала тема, която до сега не съм срещала в блог пространството. Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз много благодаря за хубавият коментар!

      Изтриване

Предоставено от Blogger.