Търсене в този блог

Героят на времето



Здравейте, приятели! Най - сетне реших да прочета Героят на времето от  Брандън Сандърсън и по - долу ще ви кажа, какво мисля за нея.


Повече за романът, може да откриете, ако кликнете тук.



Предупреждавам за възможни, неволни спойлери към предните две книги!
  

Изминала е още една година, през която Последната империя е преживяла не малко промени - саждопадите се завръщат, мъглите са все по - опасни, храната недостига, а с нея надеждата на населението изчезва все по - бързо. И като за капак на плещите на новият Император, тежи трудната задача да съгради отново империята. Разбира се ако светът оцелее...
Доста отлагах прочита на тази книга, защото колкото и да е странно, винаги правя така, когато става дума за последната книги. Явно за да отложа раздялата с героите или може би самата развръзка ме плаши... Но с края на годината, реших че е дошло времето да довърша поредицата и най - сетне да прочета Героят на времето.
Та за самата книга, както вече започнах ревюто си, изминала е още една година от последните събития. И още с това, авторът ме прави щастлива, защото мразя когато продължението на дадена книга, продължава историята непосредствено след края на предната. Така нямам
чувството, че чета различна книга. Освен това позволява на читателя да види развитието на героите, а тук в тази книга, то е не по - малко осезаема от предният път. Като най - идеалният пример за това е Елънд. За разлика от предната книга, в тази той е ... ами различен! Авторът го описва като по - едър, мускулест и веднага в главата ми се оформи една нова и по - интересна представа за него. И в комплект с това героят е значително по - уверен, решителен, царствен... но най - хубавото е че въпреки промяната му, читателя лесно може да открие и онзи герой (леко смотания идеалист) който толкова много харесва. Друг персонаж, който показва завидна промяна е Сейзед. В силен контраст с новата увереност на Елънд, Сейзед внася, една драматичност в книгата с отделените за него глави. Те разказвах начина му да се справи с болката и обезверяването си и спокойно според мен, може да се каже, че автора с тях олицетворява самата мрачна и трудна обстановка, в която се намират героите. 
Основна част от формолировката на книгата, е че се редуват глави, разказващи за различни герои. Това позволява да се разгледа историята не само от погледа на главните, но и да вникнем в историята на още неколцина персонажа. За мен най - интересни бяха главите посветени на кандрата (създание измислено от автора) ТенСуун, който харесах още от предната книга. Но в тази, имах възможността да опозная и преценя както като роля в общата картина (която е изненадващо важна) но и като герой със собствена история за силата на оцеляването, дългът и вярата в традициите.
 Едно от нещата, които много ме радват, е че лесно мога да открия дълбокият смисъл, който авторът е вложил в редовете, дори и да не го търся. Почти всяка ситуация и мисъл в книгите от тази поредица (предполагам и в другите му) олицетворява някаква извадка от мисленето и действията на хората в реалният свят. А най - интересното, е че след като са пречупени през гледната точка на историята, автора ясно изразява липсата на логика в тях.
Но да се върна на героите. Също тъка ми бяха интересни главите с Дух, който също показва завидна промяна от невзрачно момче в опитен и опасен аломант, както и участието на Сет, чиято роля бе интересно допълнение към екипа на Елънд.  
Иначе самата книгата следва пътя на новият Император, в опитите му да събере вече разпадналата се империя под свое управление, което означава още глави изпълнени с  битки и кроежи, даващи възможност на читателя не само да се вживее, но и да разсъждава. Или поне аз съм така. Рядко преценявам дали героите са прави, просто защото се примирявам, че щом автора ги е създал по този начин, са си именно такива, каквито трябва. 
Но с тази книга (и предната) непрестанно анализирам, поставям под въпрос правотата на събития и разни такива неща. 
Освен това почти до края множеството тайни, покрай Гибелта, героите и всичко останало, не само поддържа интереса (особено като се знае че развръзката наближава) но и отново е поле за изява на мислещи читатели и техните предположения, какво може да се крие.
Новите елементи и герои също правят впечатления. С всяка една глава (добре, може би не във всяка, но в повечето) автора разкрива по мъничко от забулените в мъгли тайни на Лорд Владетеля, с което и неизбежно въвежда нови детайли. Като пример за това са складовете, които стават причина да повечето постъпки на Елънд и Вин, както и разкрива същността на вече мъртвият тиран. Който отново продължава да е важна част от сюжета, макар почти да не е участвам пряко в повече от две събития в цялата поредица. Но по интересното е представата, в която ни е показан.

Нови герои не липсват и като цяло, но за тях няма да отделя редове макар да ми бяха интересни и сами по - себе си важни за историята. 
За краят на книгата, мога да кажа, че ме изненада и същевременно оправда до едно предположенията ми. Развълнува ме, натъжи ме и ми хареса... А с това определено затвърди мястото на тази книга и трилогията като цяло, сред онези книги, които обичам, препоръчвам и от време на време се улавям че пак си припомням някоя случка просто така. 
Оценка:6/6


Преобразени герои, дългоочаквани разкрития и още много неща, които трудно един читател би могъл да изрази с думи, ви чакат в Героят на времето.



Кладенецът на възнесението (Мъглороден#2) - ревю


Поздрави от едно "малко" момиче... 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.