Търсене в този блог

Три хорър романа, които искам да прочета през ноември


Здравейте, читатели! Тематично с днешният празник - Halloween - избрах да ви покажа, част от ноемврийският си TBR. Трите романа, както се разбита от заглавието, са страшни/хорърси/, доста популярни и нетипични за мен, но не като жанр (харесвам хорърси) а защото два от тях са "класика" в жанра си, а и като цяло.



1. Дракула от Брам Стокър - вече започнах този роман, като възнамерявам да го чета своевременно с другите книги, които съм планувала. Честно казано, се вълнувам от мисълта да добавя тази книга към вече прочетените, защото е класика (а аз не съм чела много, даже изобщо не чета, подобни книги) и освен това е на тема, която много харесвам. Имам предвид самият Дракула, история, по която се запалих доста отдавна, прочетох доста за реалната личност, a и ми е интересни да се "запозная"с първоизточника на всички вамписки романи, кои хубави, кои не толкова :)  За момента съм прочела много малко спрямо обела на книгата и не зная дали да изказвам мнения, но ако все пак бих то мисля, че би били положително. 

П.П: Чета пълната версия от 2015, Издателство Сиела, а тук може да намерите повече за книгата.




2. Тайната на прогонващият духове (Хрониките Уордстоун#3) от Джоузеф Дилейни - обожавам тази поредица. Честно, с нетърпение чаках да излезе третата книга и макар да си я взех чак сега, ентусиазмът ми не е намалял. Поредицата като цяло разказва историята на момче, което започна своето обучение като ловец на призраци, демони, чудовища и т.н. Като всяка книга разказва някакъв етап от живота му. Много динамична, изпълнена с мистерии и някаква завладяваща зловеща нотка. Лично аз не намирам романите от тази поредица за кой знае колко страшни, но наистина много интересни. Имат си от всичко, което търся и се надявам третият да ми хареса също колкото предните два ( които четох преди повече от година, но изненадващо не съм забравила, като много други).

Повече за романа - тук.



3. Кери от Стивън Кинг. - И за да напиша този пост, реших че ми трябва трети страшен роман и се спрях на Кери. Тук съм и резервирана от към това дали ще ми хареса, и притеснена малко, но  е достатъчно дълъг, че да не ме затормози ако не си паснем. Романът също е класика за жанра си, а за автора дори не се налага за споменавам, колко е известен. Аз обаче не съм се замисляла досега да прочета нещо негово, (мислейки, че не е за мен) но в предвид многобройните фенове на книгата, може би е време и аз да добия представа. 
Иначе от резюмето разбираме, че ще навлезем в света на момиче малтретирано, както в училище,  така и в дома си. Но както повелява съдбата Кери е приготвила някаква изненада за читателите и често любопитно ми е каква е тя ( и признавам си май пак благодарение на спойлери знам това - онова, но поне не е много). И не, не съм гледала филмът, макар да ми е хвален доста от една приятелка (гледала го повече от веднъж) но ако ми хареса книгата, определено ще изгледам и адаптацията ѝ.

Повече за романа - тук.



Това бе част от TBR- ра ми за ноември. За тези от вас, които ще празнувате някак Хелоуин, весело изкарване и най - вече успешен ноември на всички!


Поздрави от едно "малко" момиче...

Любов по време на глобално затопляне


Здравейте, хора! Днес ще споделя мнение за Любов по време на глобално затопляне, написана от Франческа Лия Блок.


 Повече за книгата - тук.


Сюжетът на романа е базиран на древногръцката класика Одисея, като героите малко или много преминават през същите приключения. Пен е най - обикновено момиче, но за разлика от почти всички други хора на света, оцелява след Земетръса (Апокалипсиса). Уплашена и сама, Пен тръгва на пътешествие за да открие и спаси семейството си, като по пътя се сблъсква с различни създания от гръцката митология (Великани - човекоядци, Сирени, Вещици и т.н.). Но колкото и опасни да са ситуациите, в които попада, главната героиня знае, че може да разчита на своите нови приятели - Хекс, Ез и Аш. Заедно те пресъздават по доста интересен начин една история, изпълнена с приключения, опасности, любов и вяра.
Преди да започна да пиша това ревю, се разрових в интернет за да прочета малко чужди мнения за този роман. Едната причина бе, че мен ме остави крайно объркана от към това харесва ли ми или не. Другата, защото исках да разбера някой части от сюжета, които не ми бяха ясни... ревютата не ми помогната, но за сметка от това, останах изненадана от това, че прочетах предимно положителни (ако не и само такива) мнения. Изненадах се защото не мога да кажа, че това бе книга, която ме остави без дъх. Не, дори ми бе трудно да се сетя имената на героите, имаше ми великани (или бяха циклопи) и подобни важни подробности, докато пиша това. Вярно, че реших, че искам да пиша ревю  четири дни, след като я прочетох, но все пак има книги, за които помня дори неща, които не са важни.
Имаше и неща, които ми харесаха, но така и така започнах с отрицателните, нека продължа: Основно се издразних от това, че най - важните части от главите, онези в които ситуацията се разплита (малката кулминация) бе абсолютно пропусната. Авторката като че ли бе забравила да опише как героите са се справили с проблема. Разбира се беше си написано но с едно/две изречения - без истинско описание на събитието.
Друг проблем бе че ми липсваше един вид предистория. В това отношение романа ми напомня за Сезона на злополуките (толкова ми бе странен и неясен) само дето Сезона... ми хареса повече.
Не ми допадна и ретроспекцията, глави които аз лично не схвахай, какво имаха общо със сюжета, да разкриваха по малко за ориентацията на Пен, но като цяло ми бяха излишни. Ако бяха заменени с повече описание на действията, щеше да бъде идеално.
Все пак не искам за пиша изцяло отрицателно ревю, затова ето и какво харесах. Прочетох книгата за два дни, чете се наистина лесно. Макар и да не е много интересна, стила на писане не е лош и може лесно да привлече читателя или поне да не го откаже... Освен това идеята не е лоша, макар за оригинална (с толкова много книги базирани на гръцки митове) не зная, но не е лоша. Аз лично не си спомням много от Одисея и не знам да ли книгата преразказва събитията по свой си начин, дали имената са тематично подбрани ( за което предполагам) и подобни подробности. Хареса ми разбира се корицата и прекрасните пеперуди...  само за дизайна книгата си получава шестицата, че и някой плюс отгоре :) наистина е прекрасна! 
Хареса ми и че героите бяха (не зная това споклер ли е, затова правя едно леко предупреждение за възможен такъв)  хомосексуални, защото това наистина променя много от идеята на романа, показва, че за да си герои не е необходимо да си като изваден от стериотип. Идеята е добра, не казвам че в началото бях очарована (аз обичам стериотипа) но в последствие оцених идеята по достойнство. Хареса ми и това, че Пен не бе лигла, която чака някой да я спаси. Характера ѝ бе добре изграден, поне според мен. Имаше си слабите моменти, но кой си ги няма. Упорита, решителна, смела... харесвам я.
Харесвам и другите трима, като Хекс  най - малко. Идеята е била най - вероятно да бъде загадъчен и секси персонаж, но не се е получило... пак казвам според мен.
Краят също бе хубав. Най - сетне авторката бе решила да покаже, че може да описва по - подробно събитията. Имаше си неочакваните разкрития и като цяло бе интересен.


Не останах очарована, но не и много разочарована. Когато я прочетох си мислех, че ако бях по - малка и това е една от първите ми прочетени книги, ще се влюбя в нея. Но не съм, а и съм прочела малко повечко хубави творби, за да наредя тази сред тях.

Оценка: 3/6


Поздрави от едно "малко" момиче...

Петата вълна

Здравейте, хора! В този пост ще споделя с вас, какво мисля за романа Петата вълна, написан от Рик Янси.


Повече за книгата, може да откриете, ако кликнете тук.



Земята е нападната от "Другите" - извънземна раса, която унищожава човечеството, убива всичко познато и заплашва да отнеме и последното останало на малцината оцелели - надеждата. Но тя е все още жива в сърцата на Каси, Бен и Сами - главните герои - чиято история ние, читателите проследяваме в този вълнуващ роман.
Не харесвам научна фантастика, извънземни и като цяло идеята за нашият свят - вече разрушен и човечеството на изчезване... но колкото и да не ми се вярваше, когато започнах книгата, се влюбих в нея. Историята започва с Каси, която е сама и се опитва да оцелее, след като е преживяла досегашните четири вълни (нападения), благодарение на което е видяла смъртта на хиляди. Но това не е способно да я сломи. Каси има цел... да спаси малкото си братче от "Другите".


"Няма как да се съюзиш с някого, ако не му вярваш.
А без вяра, няма надежда."


Каси е от героините, на които момичетата биха искали да приличат - силна, смела, упорита... харесах я още в началото, макар да имаше леко налудничави мисли на моменти ( прилича ми на Джулиет от книгите на Тахере Мафи). В първата част тя ни разказва за началото, за първата, втората, третата и четвъртата вълна, за живота си преди извънземните и за него в лагерите на оцелените. Като с всяка една глава читателя се приближава до момента, в който, в книгата се появява и още един важен герой - Зомби (Бен).
 Той, какво и Каси е оцелял, но разликата е че неговата история започва, в мига когато героят е на прага на смъртта. Но  Бен също е силен и упорит персонаж, който не се предава. Той запознава читателите с другата страна на историята - тази в която не самотата е враг на оцелелия, а провала. Тази в която, ако не разчиташ на другите ще загубиш и последната си надежда... но и да не забравяш най - важното правило за оцеляване -  не вярвай на никого!


"Преди да се появиш, мислех че за да издържа, трябва да имам нещо, за което да живея. Сега живея, защото имам нещо, за което съм готов да умра"


Редуването на главите  между Бен и Каси ми бе много интересно. Ако автора бе избрал да разкаже само едната от двете истории, надали романа би има същото въздействие над мен. А то бе голямо... макар по отделно, доста неща да не са по вкуса ми (по - малкото диалози, самата извънземна тематика, наличието на повече от един разказвач, нелогичните моменти, които май ми се видяха доста и още малки нещица) книгата ме грабна още в началото си и едва доживях края й, защото сигурно на всеки важен момент сърцето ми спираше :) Може да звучи преувеличено,  но именно толкова ме направи щастлива, този роман. 
Както и присъствието на още трима персонажа:
Ивън,Сами, Катализатора. Тяхната роля бе подобна, макар самите те да бяха коренно различни. Сами е малкото братче на Каси, но макар и дете, той се налага да преживее целият ужас на нападението и още по - лошото - петата вълна. Но именно това момченце бе обединяващата частица, съединяваща двете истории на двамата главни героя. Ивън, който се оказа много интересен персонаж, бе другото нещо, каращо Каси да не спира да се бори, да се научи да вярва отново и най - вече и показа че не всичко, е такова, каквото изглежда. Катализатора имаше подобна роля, но в живота на Бен. 
А самият сюжет е пълен с обрати, бързо сменящи се обстоятелства пренасящи героите на различни места, драматични ситуации, затрогващи моменти и всичко това с едно единствено послание - оцеляват най - силните!


Много харесах тази книга, и като заключени само мога да си пожелая в
 останалите части да проследя, все по интересната история на Каси и Бен... с още толкова удоволствие.

Оценка:6/6


Поздрави от едно "малко" момиче...

End Of Summer Book Tag



Летен таг през есента! :) Страшно много благодаря на Yuli, за
 поканата да направя този  таг.



1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото:
- Летни дни и летни нощи. Хвърлила съм й око още щом излезе... 

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи:
- Дете на пустинята (Олуин Хамилтън) прочетох я почти за една събота.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.
- Винаги предпочитам да изляза с приятели, (все пак зависи от приятелите) но ако трябва да избера, залагам на Скълдъгъри Плезънт.

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
- Винаги си вземан книга на път, но почти никога не я чета. Последно си взех Угасване (Лиза Макман) защото бе тъничка и не натежаваше в чантата.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.
- Създадена от дим и кост (Лейни Тейлър) и наистина се влюбих в книгата, но мразя това, че ми отне толкова много време за да я дочета.

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
-  Цялата истина в мен (Джули Бери) мисля, че такива книги са идеални за  мрачкавото и студено време.

7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса:
- Самодива ( Краси Зуркова)  и Двор от рози и бодли (Сара Дж. Масс). Мисля, че и двете ме издразниха, с героите си и поведението им. А и може да се каже, че очаквах доста повече, преди да ги започна, което винаги е повод за разочарование.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.
- Дни от кръв и звездна светлина (Лейни Тейлър). До средата, там се предадох. 

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.
- Кладенецът на възнесението, Мрачни тайни, Град от кости, Без Хоуп все заглавия на книги с уникален край... и изненади!!

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.
  

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.



12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.
- Може би Двор от мъгли и ярост (Сара Дж. Масс), знам че няма човек, който да я е прочел и да е останал безразличен... затова залагам на сигурно и я препоръчвам.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал:
- Всичките книги от поредицата Перфектната химия.







Поздрави от едно "малко" момиче...

Без Хоуп

Здравейте, хора! 
Днешната тема е книгата Без Хоуп, написана от Колийн Хувър.


Повече за книгата - тук.


Разказва ни се историята на Скай, седемнайсет годишно момиче, на което животът предоставя много промени в годината, преди на навърши пълнолетие. Главната героиня, трябва да се изправи пред предизвикателството на това, за първи път да учи в истинско училище, да се раздели с най - добрата си приятелка, за изпрати първият си смс, да се влюби... 
Холдър, другият главен герои също има не леката задача да започне живота си отначало. След смъртта на сестра си, той трябва да се примери с всички слухове и нападки, за да продължи живота си оттам, където преди година е спрял.
И точно когато и двамата се нуждаят от причина да не се откажат, съдбата среща главните герои, за да ги въвлече във водовъртеж от емоции, желание и страст.
Но на пръв поглед сладката, но и леко странна връзка между Скай и Холдър, да изглежда като основна сюжетна линия, това се оказва голяма заблуда. Книгата взема неочаквани обрати, и остава читателите без думи. Преплита в себе си драматични и шокиращи тайни, заедно с жестоката реалност, в която попадат героите. 
История за силата на вината, отчаянието, сълзите... но и добрината, спасението и любовта.
Честно казано нямах голямо желание да чета тази книга. Мислех си че ще бъде именно това, за което в началото читателя би я взел - повърхностната любовна история за момиче и момче и нищо повече. Но това се оказа голяма заблуда. Трогателната история, скрита във втората половина на книгата е точно онова способно да събуди хиляди емоции в читателя. Именно и заради това останах без думи, макар в общи линии да знаех какво да очаквам, проклети спойлери, и въпреки това изживях всеки ред до края. За самият сюжет, не може да се каже много именно защото най - интересното трябва да бъде открито от четящият, но като литературно произведение ми хареса как авторката е написала книгата леко, с която без никакво затруднение се потопих в историята. Харесах, загадъчността в поведението на Холдър и като цяло липсата на прекалено много герои.
Друго което ми направи приятно впечатление, бе че буквално дo самият край на книгата следваха обрат след обрат. Точно когато си мислех, че ето най - голямата загадка е разкрита и нищо друго не може да ме изненада, следващата тайна  се показваше, за да ме до разтърси.
Относно главните герои: в началото Скай не ми допадаше, признавам си,  честно казано ми бе трудно да я разбера. Прецених я като наивна или малко глупава, с което обаче
 не ми бе неприятна (най - вече в предвид, че книгата се разказва от нейно лице) но спрямо изолираният си живот ( до момента в който среща Холдър и всичко се променя) плюс това, че травмите от миналото са си оказали своята роля, в последствие мнението ми се промени. При Холдър нещата протекоха по подобен начин, но пред цялото време си знаех, че авторката ще предостави добро обяснение за поведението му, което на моменти бе на границата с нормалното. За останалите герои едва ли има какво толкова да кажа, може би че Сикс (най - добрата приятелка на Скай) не ми бе изобщо интересен персонаж, първо защото ролята ѝ бе косвена в историята и второ, самото ѝ отношение към Скай не ми допадна. Брекин обаче ми хареса още в началото, и особено след като прочетох втората книга, където кой има малко по - отявлена роля. И тъй като вече споменах за продължението, то разказва същата трогателна история, но от гледна точка на Холдър и книгата ми хареса още повече. В началото си мислех, че ще ми дойде в повече да прочета още веднъж същата история, но се оказа, че книгата изобщо не бе преразказ, а повече личната историята на другият главен герой. Като цяло и двете книги са страхотни, богати на емоции, добре написани, интересни и вдъхновяващи... като втората е още по - хубава :)


Без Холуп е книга, която крие в себе си много и няма да ви остави безразлични към съдържанието си.

Оценка:6/6




Поздрави от едно "малко" момиче...

Сирената

Здравейте, днес ще споделя с вас какво мнение имам за най - новата книга на Кийра Кас, а именно Сирената.

Повече за книгата - тук.


В книгата се разказва за група момичета, които след инциденти стават мистичните сирени, което ги дарява с красота, но и убийствен глас. Затова и те са принудени да мълчат (преструват на неми)  когато са сред хората. Главна героиня е Кален, която е изтърпяла почти цялото си наказание (като под наказание има предвид периода, в който тя е длъжна да бъде сирена) в предана служба на Океана. Разбира се преди да се влюби в човек...
Винаги когато имам големи очаквания за книга, преди да я започна, те се оказват абсолютно напразни... следовател това ревю ще е отрицателно!
Та, когато започнах книгата ме заинтригува - момиче, претърпява корабокрушение, но вместо да умре като всички, тя бива избрана за сирена - и горе долу до тук бе интересната час. Всяка следваща глава разказваше за живота на Кален и нейните "сестри", за това какво е да си сирена, как Кален се бори с вината от пагубната си роля като такава и т.н. Но всичко това бе представено по доста захаросан начин (трудно мога да обясня какво имам предвид, а не се сещам за друго по - точно описание) като читателите трябва да изтърпят и хилядите малки подробности, като описание на градския пейзаж, дрехите с които са облечени героините и т.н.
Имаше и глави за които аз лично се чудех какво точно казват те за цялостната история и с какво ще спомогнат на мен (читателя) да добия по ясна представа за случващото се. А то, само по себе си имаше потенциал, защото идеята на авторката е добра. Присъства мотива за всеизвестната невъзможна и забранена любов, митичната основа на която и ляга идеята за способностите на главната героиня, приятелството. Което както и в предните книги на Кас бе силно наблегнато, но точно в тази част се усеща и онази захаросъност/изкуственост/прекалена добронамереност за която говоря. Всъщност както Кален, така и всички други герои имаха неестествено поведение един към друг, защото съм далеч от мисълта, че може да има любов и доверия, между всички персонажи. Разбира се това си е лично мой проблем и щом авторката е пожелала да покаже героите си като всеотдайни добряци, и аз не съм доволна, както казах - мои проблем. Дори Океана, за която не разбрах отрицателна или положителна роля имаше...
Друго което не ми харесах бе представата за Кален и Акенли. Те бе персонаж от типа вечно страдащи, но примиряващи се (с изключения) герои. Като половината книга премина в глави разказващо за това как на главната героиня и е депресирано и не и се прави нищо. Акенли, бе представен като мило, добро и красиво момче, с голямо сърце и странна любов към тортите. Като герой няма как да го намрази читателя, защото е въплъщение на добрината... което го и направи толкова неестествен (захаросан!). А самата им връзка, бе повече в проект, отколкото реалност.
Другите герои: сирените с които Кален дели покрив  - също не особено оригинални, но отново много добри. И накрая Океана, персонаж с неясна роля на злодей. Буквално Океана е океана, които създава сирените и се грижи за тях, но аз бях силно объркана да харесвам или не харесвам този персонаж. Объркване идващо най - вече от това, че ту Океана наказваше Кален и искаше тя да се изживява като зла убиваща с гласа си на сирена, ту се проявяваше като обичлива закрилница, която се оказва че не иска ничия смърт???
Да, като цяло това бяха и проблемите ми с тази книга, ако съм крайна в мнението си то е защото това е предизвикал романа е мен, но не означава, че някой е длъжен да споделя това мнение.

Като цяло от самата книга ми лъха на наивност, какво от героите, така и от самият сюжет. Предпочитам малко по - реалистични романи, с повече енергия и динамика и по - малко обяснения и подробности.


Оценка:2/6


Поздрави от едно "малко" момиче...
Предоставено от Blogger.