Търсене в този блог

Какво прочетох през февруари


Здравейте, през февруари добавих 6 книги към списъка с прочетени. Ето и кои бяха те:

Тъмна дарба от Александра Бракен. Тази книга ни разказва  историята на Руби, която както и всяко друго дете,  бива затворена в лагер заради необичайните си способности. Книгата е антиутопия но това което я отличава от другите книги в този жанр е начина по който ни пренася в типичният разрушен свят на антиутопиите. В тази книга ставаме свидетели на ''разрушението'' а не само проследяваме историята на героите след като света се е променил. Това бе най-отличителното за мен в тази книга, освен че във всяко друго отношение я определям като отлична.
Оценката ми е 5 от 6.
Ангел с часовников механизъм от Касандра Клеър. Сигурно нищо нова не мога да кажа за тази книга, защото може би бях последният човек, който не я бе чел. Затова просто ще изредя: страхотно написана, великолепно изградени герои, динамична... Основната тематика е класическата борда между доброто и злото, като главни действащи лица са още по класическите демони и ангели или в случая нефилимите и долноземците. На сред вековната битка се появява момиче (Теса) което тепърва ще разкрива този магичен свят... както и собственото си място с него. 
Оценката ми за книгата е 5 от 6. 
Престол и щурм и Падение и подем от Лий Баргуго, втора и трета част на трилогия, чието ревю можете да прочетете в блога ми и да се запознаете с мнението ми относно книгите.
Изборът от Кийра Кас е следващата книга. Отново антиутопия. Тя ни разказва за Америка, момиче което става част от състезание с крайна цел принца и короната на Илея. Книгата, героите, идеята... всички те ми харесаха прекалено много. Със сигурност ще прочета и останалите книги от поредицата. Освен това тотално промених (предобеденото си и погрешно) първоначално мнение, което нямаше нищо общо със сюжета на книгата  
Оценката ми е 6 от 6.
И докато съм все още на вълна принцеси. Последната книга, която прочетох е Подменена, написана от Аманда Хокинк. Книгата се разказва за момиче (Уенди) което е било разменено като бебе и когато навършва седемнайсе разбира че е принцеса на малко общество на име Трил. Животът и се променя и тя трябва да се превърне идеален пример за съвършенство но тази не постижима цел и раздялата ѝ и с момчето, в което се влюбва я карат да напусне двореца и да потърси старият си живот. 
Книгата много ми хареса. Отново ще се повторя като изредя: страхотно написана, великолепно изградени герои, не е динамична но в никакъв случен това не бе минус за мен. 
Оценката ми е 6 от 6.





Поздрави от едно "малко" момиче...

Престол и щурм/Падениe и подем



Здравейте, приятели. В този пост ще обобщя мнението си за останалите две книги от поредицата Гриша. 



Престол и щурм:
Продължението на Сянка и кост ни отправя на пътешествие с кораб, на което Алина и Мал трябва да се справят с надвисналата  над тях, опасност наречена Тъмнейший. В опитите си да избягат от него, и двамата героя се оплитат в сложна задкулисна игра, която ги довежда отново до бреговете на Равка но този път със съюзници и приятели готови на всичко за да спрат злото.
Става дума за новите герой в книгата. Няма как да става дума за книга, в която има кралство без да се появи смел, красив и умен принц. Принц Николай определено отговаря на вече изброените качества и спокойно може да добавим и лукав, амбициозен, жесток, пресметлив и ужасно чаровен. 
Именно той спасява Алина от примката на Тъмнейший, връща я в Равка невредима и готова за битка  и дори ѝ поверява всичко, което някога е било под ръководството на Тъмнейший. 
Заедно с принца, Алина се запознава и с Тамар и Толя, които предано и свирепо бранят живота на своята светица.
Но Алина може да разчита и на силата от новата си муска, сила отвеждаща я  една крачка по-близо до падението на Тъмнейший. Както и до древни тайни и създания, забравени от векове.
Като цяло книгата не отстъпва на първата. Недостатъците, който аз открих бяха свързани най-вече с драмичката около Мал. Голяма част от главите бяха посветени на трудните отношения между Алина и него, което мен (може би и не само мен) изобщо не ме вълнуваха.
Оценката ми за книгата е 6 от 6. 
Мрачно приказка за разликата и близостта между мрака и светлината...


* * *
Падение и подем:
В последна книга от поредицата битката за Равка е по-ожесточена, падналите в боя са прекалено много, силата на Гриша е на предела си а вярата в Призоваващата слънцето - по-силна от всякога.
Алина, Мал и оцелелите грашани се отправят в търсене на Феникса, който според легендата ще направи непобедим, този който го убие. Но по пътя водещ към него, героите се сблъскват с безброй препятствия, както и срещу Тъмнеиший и неговата армия от войни - сенки.
И като става дума за сенки...сянката на отминалите години и тайните които пази, дават своят отпечатък. Най-сетне Алина разгадава миналото на Моразов (създателя на муските правещи я силна) но това само усложнява нещата до момента, в който една саможертва и кинжал от гришанска стомана не връщат светлината, там където мрака на Тъмнейшии я бе прокудил.
Оценката ми за книгата е 5 от 6.
Недостатъците, които открих бяха повече свързани с личните ми очаквани и факта, че сюжета упорито отказваше са се съобрази с тях. Книгата бе динамична, може би най-динамичната от трите но именно честата смяна на мястото на действие ме подразни. Имах чувството, че авторката иска да наблъска в една книга повечето от идеите си, което пращаше героите ту на полето, ту високо в планината, под земята, пак в планината и къде ли още не... С изключение на това Падение и подем дава възможност на читателите да опознаят както новите герои в книгата, така и тези за който досега само се е споменавало. 
Гордо заявявам, че Мал най-сетне ми стана симпатичен (само до симпатичен се издигна обаче) най-вече с готовността си на всяка цена на защити Алина. Тя обаче ме подразни с нерешителното си поведение, проявяващо се най-вече при отношенията ѝ с него или  принца, и дори с Тъмнейшии.
Книгата завърши по най-правилният начин, разчувства ме и определено се радвам, че прочетох трилогията.


Обобщено:

Вълнуваща трилогия, само така мога я определя книгите от поредицата Гриша. И трите книги ми бяха много интересни, макар всяка следваща мъничко да отстъпваше на предходната. До някаква степен героите ми се сториха прекалено естествени (истински), нито един не бе идеален, непокътнат от живота с перфектно детство или живот като цяло. Напротив, всеки герой, бил той главен или не, имаше своята малка тъжна история. Това и факта, че Л.Бутдуго не пожали нито един герои в битката, всеки получи своят белег и пожертва някого. Така се случва в реалността, не излизаме невредими и красиви от битките си а понасяме страданието им. Искам да кажа, че харесах липсата на идеалното, което (според мен) бе заменено с възможно най-човешкото и нормалното.
Алина израстна, промени се, бори се, загуби но и спечели... тя взе правилното решение избирайки любовта за сметка на властта. Така трябва да завършват приказките а били те и мрачни...




"Животът им беше съвсем обикновен, пълен с обикновени
 неща – ако любовта изобщо може да се нарече така."
                                            - Падение и подем


Поздрави от едно "малко" момиче...


The Harry Potter Spells Book Tag


Благодаря много на Илияна за тага!

1. Акцио - предстояща книга, която нямаш търпение да си вземеш:
- До колкото разбрах тази година ще излиза третата книга на Сали Грийн от поредицата Полуживот. 

2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица:
- До колкото знам Гондолата на времето ( Ева Фьолер) трябва да е първа книга от трилогия и май единствената, чиито продължения не съм прочела.

3. Експекто Патронум - книга, свързана с хубави спомени от детството ти:
- На един имен ден приятелка ми бе подарила Ш-шт, това е тайна. Не зная да ли някой помни (или изобщо е чел) тази поредица.

4. Приори Инкантато - последната книга, която прочете:
- Изборът (Кийра Кас)

5. Обливиате - книга, която би искал никога да не беше чела:
- Бедете сини :365 дни в годината (Деми Ловато) Или аз не разбрах книгата, или нямаше какво да ѝ се разбира.. 

6. Ридикулус - книга, която поражда смях:
- Книгите от поредиците за Пърси Джаксън и Скълдъгъри Плезънт. И двете ме забавляваха докато ги четях.

7. Круцио - книга,  болезнена за четене:
- На такива книги мястото им е на рафта.


Тагвам: Теди и Елена, както и всеки който му се прави тага!
Поздрави от едно "малко" момиче...

Book Cake Tag



Много, много благодаря на Tedy за тага!


1. Брашно- Книга, която започна малко бавно, но после бързо те грабва:
-  Книгите от поредицата Гриша (Лий Бардуго). И при трите ми бе трудно да задържа вниманието си върху тях в началото но след трета/четвърта глава не можех са ги оставя.

2.Маргарин- Книга, чието резюме е много завладяващо:
- От доста време не чета резюметата защото избирам книги, които са прекалено известни и няма как да не знам поне нещичко за тях или избирам такива, за които съм чела положителни мнения като ревюта например.
И все пак за да имам отговор - Тъмна дарба (А. Бракен). Бях чела резюмето още в каталога на издателството за предстоящи издания и ми бе харесало.

3.Яйца- Книга, която мислеше, че ще е кофти, но се оказа доста добра:
- Дивергент (Вероника Рот), винаги съм смятала, че е някаква велика глупост но ме изненада, приятно.

4. Захар - Сладникава книга:
- Подменена (Аманда Хокинг). Не зная да ли е сладка в смисъл на любовна история но ми бе много интересна, лека за четене и отпускаща заради липсата на много екшън моменти.

5.Глазура - Книга, която покрива всеки елемент, който харесваш - забавни моменти, екшън моменти и др.:
- Още не съм прочела идеалната книга и съм в процес на нейното откриване... пожелайте ми късмет :)

6.Пръчици - Поредица към, която се обръщаш  за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това:
- Може би Пърси Джаксън и боговете... 

7. Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година, до този момент:
- Разнищи ме (Техере Мафи). По някаква причина обикнах всички книги, които започнах през тази година но определено, за сега тази книги е една идея над всичко други.

                                             

Поздрави от едно "малко" момиче...

Разбий ме/Разнищи ме/Възпламени ме


Здравейте,  този пост ще представлява сборно ревю на книгите написани от Техере Мафи, а именно Разбий ме, Разнищи ме и  Възпламени ме. И трите книги са издадено от издателство Егмонт.
Причината да направя общо ревю за книгите, е че не възнамерявах да пише за тях каквото и да е ревю. Това бе първоначалната ми идея преди обаче да прочета Разбий ме. Книгите ми харесаха прекалено много за да ги оставя без коментар.


Предупреждавам за спойлери!!



Разбий ме
Тази книга постава началото на историята на Джулиет. Така се казва главната героиня. Това с което тя се сблъсква през целият си живот може да бъде обобщено с една дума- самота. Джулиет има смъртоносен допир. Това е причината тя да бъде затворена далеч от света. А там зад стените които я обграждат е нашият свят но вече унищожен. Става дума за бъдеще в което, Земята е съсипана, климата е не постоянен, водата не питейна а хората умират от глад. На фона на всичко това се замесва и политика. Организация наречена Възобновителите иска Джулиет да се превърне в тяхно оръжия за изтезаване. Междувременно главната героиня открива любовта в лицето на Адам, който се превръща в нейното спасение от самотата. Двамата правят всичко по силите си да се спасят от Възобновителите и когато това най-сетне е факт, животът ги подлага на следващото си изпитание...

* * *
Разнищи ме
В тази книга се случват толкова много неща, разкриват се толкова много
тайни и не зная просто от къде да започна. Адам открива своята дарба но това го отдалечава от Джулиет. И ако във първа книга смятах, че Адам и Джулиет,  имат  най-красивата любовна история то тяхната раздяла изобщо не ме трогна. Всъщност ми бе много интересно как Джулиет започна да възприема Уорнър, който познаваме от предната книга като Злодеят (или Страшилището на Сектор 45). Да, във втора книга Джулиет се сближава с Уорнър. Освен това намира приятели в Пункт Омега и дори развива дарбата си. В тази книга се откроява  Кенджи който се оказа, че много харесвам но го разбрах може би наедно със самата Джулиет или точна заради нейното променено мнение се промени и моето, не знам но Кенджи ми стана страшно симпатичен. Касъл от своя страна съм склонна да не харесвам. Не го мраза но бих го разкарала от книгата, дразни ме и го намирам наивен и глупав, което пък съвпада с мнението на Уорнър. И като се върнах на него... още от първа книга си заех че с Адам са братя. Колко бях щастлива само когато се оказах права, е почти, аз мислех че имат една майка защото и за двата не се разкриваше нищо за майките им но с един баща интригата определено е по-вълнуваща. А баща им, него неистина го намразих. И не съм единствената защото и Адам, и Уорнър, и Джулиет искат да го убият. Да, очертава му се лош край и то заслужено. 
В краят на книгата Джулиет е друг човек, по-силен, по-решен да промени света, по-наясно с това кой е от самото начало.
                   ...Омръзна ми да съм добричка...
А войната едва започва...

* * *
 Възпламени ме 

И отново, случиха се толкова много (хубави) неща и не зная от къде да подхвана.
В трета книга всичко (и всички) се промени. Джулиет е готова да се бори за свободата си , за любовта си, за приятелите си, за света без да се страхува, че ще нарани някого. Главно защото се научава да контролира дарбата си но и заради Уорнър, благодарение на когото остава жива след срещата с Андерсен (злодеят!) а и разбира се заради любовта му...
...Страхът ще започне да се страхува от мен...
Много, много харесвам Джулиет от трета книга но още повече харесвам Уорнър. 
Една от най-съществените промени в книгата бе именно неговата. Прекрасно е когато този когото мислим за лош ни покаже доброто в себе си. Това се случи и с Уорнър.  Приюти оживелите бунтовници в базата си. Подсигури  им всичко необходимо за да оцелеят и дори се сдобри с Адам... е не без някой и друг проблем. Адам, в тази книга се прояви като гадняр но на  мен ми бе повече жал за него. 
Но да се върна към Уорнър. Радвам се, че  Джулиет избра него.Точно на това се надявах още от предната книга. 
Колкото до останалите макар Пункт Омега да бе унищожен, съпротивата се оказа по-силна. С плам и решителност бунтовниците обещават да върнат света какъвто е бил...


Обобщение:

Оценката ми и за трите книги е 6 от 6! Искам да отбележа, че са прекрасно написани, стилът на Техере Мафи ми напомня на поезия, най-вероятно заради нетипичните сравнения и олицетворения. Всяка от книгите ми бе по-интересна от предходната. Кориците са най-красивите, които съм виждала и се чудя защо въпреки това отлагах прочита им. Не е трябвало защото историята ме омагьоса, накара ме да се замисля за много неща и подбуди читателският ми интерес, който се бе скрил и отказваше да се намери. 




Поздрави от едно "малко" момиче...


  


Предоставено от Blogger.