Търсене в този блог

Сирената

Здравейте, днес ще споделя с вас какво мнение имам за най - новата книга на Кийра Кас, а именно Сирената.

Повече за книгата - тук.


В книгата се разказва за група момичета, които след инциденти стават мистичните сирени, което ги дарява с красота, но и убийствен глас. Затова и те са принудени да мълчат (преструват на неми)  когато са сред хората. Главна героиня е Кален, която е изтърпяла почти цялото си наказание (като под наказание има предвид периода, в който тя е длъжна да бъде сирена) в предана служба на Океана. Разбира се преди да се влюби в човек...
Винаги когато имам големи очаквания за книга, преди да я започна, те се оказват абсолютно напразни... следовател това ревю ще е отрицателно!
Та, когато започнах книгата ме заинтригува - момиче, претърпява корабокрушение, но вместо да умре като всички, тя бива избрана за сирена - и горе долу до тук бе интересната час. Всяка следваща глава разказваше за живота на Кален и нейните "сестри", за това какво е да си сирена, как Кален се бори с вината от пагубната си роля като такава и т.н. Но всичко това бе представено по доста захаросан начин (трудно мога да обясня какво имам предвид, а не се сещам за друго по - точно описание) като читателите трябва да изтърпят и хилядите малки подробности, като описание на градския пейзаж, дрехите с които са облечени героините и т.н.
Имаше и глави за които аз лично се чудех какво точно казват те за цялостната история и с какво ще спомогнат на мен (читателя) да добия по ясна представа за случващото се. А то, само по себе си имаше потенциал, защото идеята на авторката е добра. Присъства мотива за всеизвестната невъзможна и забранена любов, митичната основа на която и ляга идеята за способностите на главната героиня, приятелството. Което както и в предните книги на Кас бе силно наблегнато, но точно в тази част се усеща и онази захаросъност/изкуственост/прекалена добронамереност за която говоря. Всъщност както Кален, така и всички други герои имаха неестествено поведение един към друг, защото съм далеч от мисълта, че може да има любов и доверия, между всички персонажи. Разбира се това си е лично мой проблем и щом авторката е пожелала да покаже героите си като всеотдайни добряци, и аз не съм доволна, както казах - мои проблем. Дори Океана, за която не разбрах отрицателна или положителна роля имаше...
Друго което не ми харесах бе представата за Кален и Акенли. Те бе персонаж от типа вечно страдащи, но примиряващи се (с изключения) герои. Като половината книга премина в глави разказващо за това как на главната героиня и е депресирано и не и се прави нищо. Акенли, бе представен като мило, добро и красиво момче, с голямо сърце и странна любов към тортите. Като герой няма как да го намрази читателя, защото е въплъщение на добрината... което го и направи толкова неестествен (захаросан!). А самата им връзка, бе повече в проект, отколкото реалност.
Другите герои: сирените с които Кален дели покрив  - също не особено оригинални, но отново много добри. И накрая Океана, персонаж с неясна роля на злодей. Буквално Океана е океана, които създава сирените и се грижи за тях, но аз бях силно объркана да харесвам или не харесвам този персонаж. Объркване идващо най - вече от това, че ту Океана наказваше Кален и искаше тя да се изживява като зла убиваща с гласа си на сирена, ту се проявяваше като обичлива закрилница, която се оказва че не иска ничия смърт???
Да, като цяло това бяха и проблемите ми с тази книга, ако съм крайна в мнението си то е защото това е предизвикал романа е мен, но не означава, че някой е длъжен да споделя това мнение.

Като цяло от самата книга ми лъха на наивност, какво от героите, така и от самият сюжет. Предпочитам малко по - реалистични романи, с повече енергия и динамика и по - малко обяснения и подробности.


Оценка:2/6


Поздрави от едно "малко" момиче...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.