Търсене в този блог

Кладенецът на възнесението

Здравейте, днес ще ви запозная с втората книга от поредицата Мъглороден, а именно Кладенецът на възнесението. С автор Брандън Сандърсън.

Вече си знаете, за повече инфо, цъкнете тук.



Прекрасното продължение на Последната империя ме пренесе за секунди в света си, който в тази книга ни се представя не от гледната точка на бунтовниците, а от самият кралски трон. На власт е неопитният Елдън Венчър, чиято цел е да управлява възможно най - различно от злият си предшественик Лорд Владетеля. Като за целта той може да разчита на най - силната мъглородна Вин, чието сърце му принадлежи...
Като за начало ще започна с политическите интриги. Книгата ме накара не само да се насладя на интригуващият сюжет, но и да размърдам мозъчни клетки, анализирайки действията на героите, да преценявам уменията им и като цяло да разсъждавам усилено на случващото се е Лутаден. Стигнах до там, сама да кроя мои си политически съюзи, да се запитвам как бих постъпила аз, както и да измислям планове за отмъщение...
За последното обаче Вин не се нуждаеше от моите планове, защото в тази книга героинята е видимо израснала.  Действието продължава близо две години след кроя на предната и това дава на читателя възможността да усети осезаемата промяна не само в главната героиня (която по - уверена и решителна) но и в света около нея. Но да се върна на Вин. Макар измъчвана от старите страхове, героинята разкрива новото си амплоа на непобедима мъглородна, пред която дори мъглите приемат друга форма. 


Освен това, Вин през цялата книга бе изправяна пред редици от изпитания, разкриващи различни части от нея. Можехме да я видим като безмилостен убиец и също така ранима, обичаща, уплашена...   което само ме накара да я заобичал още повече.
Елдън също претърпява развития, през сюжета. В началото не знаех какво да мисля за този герой - да, харесвам го но въпреки това силно се съмнявах в неговите решения. Емоция донякъде заложена в самият сюжет. Елдън е един доста различен герой, прекалено добър за да причини зло и прекалено честен за да позволи несправедливост, но много интелигентен. Какво се предполага с неговото развитие (в случая то се изрази в усвояване на твърдост и демонстриране на самочувствие) се подобри и моето доверия към него.
Друг  любим герой е Сейзед. Учен, пазител на много информация и още какво ли не. Този герой играеше всевъзможни роли в книгата от приятелят даващ мъдър съвет до войн. Всеобхватен персонаж, без който книгата не би била същата... както и героите.


Ще спомена и новият герой - загадъчният мъглороден Зейн. Книгата не се нуждаеше според мен от загадъчен и секси герой, който да всява смут (от смутители и без това книгата преливаше) но ако трябва да избера както да представлява подобен герой то Зейн е съвършен. На първо място въпреки отрицателната си роля го харесах. Второ бях заинтригувана от (да го наречем) ексцентричното му поведения, което предполагам ще се изясни заедно с още много тайни в следващата книга. Като цяло харесах героя, но също тъка одобрявам избора на автора относно ролята му.
Освен със съдбата на Лутаден, героите трябваше да се изправят и пред древна заплаха, която може да промени/унищожи всичко за което са се борили. Тук всъщност започва и най - страхотната част от романа - тайните от предната книга бяха разкрити но за сметка на това автора постави нови и като че ли още по - интересни. Дори не мога да си представя какво ще последва и какво чака Вин и Елдън. 

Кладенецът на възнесението е роман, който няма как да ви остави безразлични към историята му, към героите и случващото се с тях. Началото ще ви заинтригува, същината ще ви накара да дишате един и същи въздух с героите а края... той ще ви разтърси.

Оценката ми е 6/6.

И без никаква връзка с романа:
Честит имен ден на всички Мимета, бъдете здрави и красиви!


Поздрави от едно "малко" момиче...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.