Търсене в този блог

Гръцките богове на Пърси Джаксън



Ако си мислите, че познавате гръцката митология, значи не сте чели Гръцките богове на Пърси Джаксън. Книгата е написана от Рик Риърдън.



Повече информация можете да намерите тук.




След края на епичните приключения на  Пърси ( от поредицата Пърси Джаксън и боговете на Олимп, защото те продължават и в друга поредица, както знаете) той отново напомня за себе си, като ни разказва гръцките митове за всеизвестните Олимпийци, по своя неповторим, забавен, незабравим... схванахте, че много ми харесва... начин. 
Докато четях тази книга осъзнах, че харесвам допълнителните книги към вече споменатата по - горе поредица, повече и от самата нея. Защо? Може би защото са едни ( включвам и Гръцките герои на П. Дж.) от малкото книги, могли да ме разсмеят истински, с глас и сълзи на очи. Или защото съчетават малки, къси разкази, които макар и много интересни не обременява читателя, карайки го да проследява дългото развития на двама души и техните (често драматични) отношения. Или защото темата ми е една от любимите - митовете за гръцките богове, върху които автора доста умело гради собствен свят, който отдавна ми влезе под кожата. А няма как да пропусна и сарказма, с който Рик Риърдън почти винаги ме удивлява. В това число влиза и способността му да осмива/иронизира иначе доста фрапантните 
( и откачени) подробности от митологията. 
Когато започнах книгата бе минало 
много време, от както приключих с Пърси и мислех, че няма да ми хареса, няма да навляза или изобщо няма да почувствам това, което ме е карало преди да чета историята му с огромно удоволствие. И наистина, в началото бе така, но само в началото. След това се насладих както "едно време" на всеки един разказ. По - конкретно за самите тях: те представляват смешни, иронизиращи класическите митове, разкази с главни действащи лица боговете на Олимп - Зевс, Хера, Афродита, Хефест, Аполон, Артемида, Деметра, Персефона, Арес, Хестия, Посейдон, Атина, Деонис, Хермес и още куп второстепенни герой. А самата книга започва разбира се със сътворението на света. Доста са и макар на пръв поглед книгата да изглежда дебелка ( в началото си мислех, че ще чета едва ли не за да прочета книгата) всъщност върви много леко. Една от причините, че не присъстват драми, природни описания, ново-въведени герои, чиито характер да опознаем и т.н. Но присъства неповторимият чар на Рик Риърдън, а той е напълно достатъчен... поне на мен :)

С една дума - впечатлена съм отново и най - хубавото, е че изобщо не го очаквах.
Знам, ревюто ми се получи малко късичко, но понякога за хубавите неща и малко думи са достатъчни. 



Оценка: 6/6.



 Поздрави от едно "малко" момиче...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.