Търсене в този блог

Кралица на сенките

Здравейте, този пост ще бъде на тема четвъртата книга от една от любимите ми поредица, а именно Стъкленият трон. Книгата носи загадъчното име Кралица на сенките а авторът е Сара Дж. Маас.

Повече информация можете да получите ако кликнете тук.

Историята на  Елин Галантиус (Селена Сардотиен) продължава в четвърта книга, със още битки, интриги и смъртоносни срещи. Още в началото главната героиня напомня на читателите, за своята неповторима смелост, като се захваща с изпълнението на едни от най - рискованите планове досега. Задачите са все същите: да оцелее и да спаси света...
Като цяло книгата ме остави с толкова смесени чувства, че това ревю е единият от двата варианта, които написах. В крайна сметка по - положителният вариант надделя и сега четете него.
Но да започна от началото.
Сюжетът постепенно обгръща Елин с много герои но първоначално, главната героиня сама преплита сенките от миналото с плановете за бъдеще то си. Сложно скроените планове, изненадват читателя почти през цялата книга. Благодарение, на които трепетът и любопитството ме преследваха през всяка една глава, правейки четенето наистина вълнуващо изживяване. Елин не само по нищо не отстъпваше на предишните си превъплъщения от книгите преди тази, но дори бих казала, че именно тук, главната героиня е завършена като герои. Преплитащата се нежност, интелект и жестокост правят Елин донякъде различна но и толкава пасваща в книгата, чиито епичен сюжет непрекъснато напомня (поне на мен) за класическо фентъзи. Тук е и момента да изброя: елфи, магия, зъл крал... Прекрасна, приказна комбинация поднесена по интригуващ начин. Макар "Кралица на сенките" да е доста дълга, авторката не навлиза в излишни подробности и описания. Действието се развива достатъчно бързо и отделните събития някак си се преливаха и идеално пасваха на общата идея. 
Многото герои бе нещото, което ми направи най - силно впечатление. В началото (или по - точно през половината книга) това ме дразнеше но постепенно видях ролята на всеки един от тях и повярвах на авторката, че няма излишни или ненужни. Най - симпатична ми стана Лисандра, чието присъствие разнообразяваше предимно мъжкият "отбор" от герои. Участието на Едион ми бе крайно недостатъчно, като изключил принца, неговата роля и присъствие ми бяха най - интересни, приятни и разнообразяващи с липсата си на недоизказани любовни терзания. И щом похванах темата ще споделя, че още от предната книга намирам отношенията на Елин и Роуан за странни. Самият елфски принц ми е симпатичен ( силен, мъжествен, закрилнически и леко клиширан образ) но полу интимните (не зная как по друг начин да ги определя) отношения с Елин ми са труди за разбиране. Макар, че трябва да отбележа напредъка им в тази книга.
Каол е другия герой чието присъствие ме дразни. Никога не съм го харесвала макар, че с ръка на сърцето си признавам как тази книга и неговата роля, всеотдайност към приятелството му с Дориян и други самоотвержени постъпки, започнаха да променях мнението ми.
Ролята на Дориян този път беше пасивна, като че ли  единствено с цел да ни напомни колко зъл е баща му, с което авторката разби много читателски сърца. 
Още един герой заслужава да бъде споменат и това е вещицата Манон. С потенциал да се превърне в един от най - важните герои, тя видимо бе променена, (към положително) с което ме накара да гледам на нея по - съвсем различен начин. 
Освен повечкото герои, имах проблем и с вникването в сюжета. Книгата продължава почти непосредствено след предната и почти годината разлика в прочета на двете се оказа не малък проблем, затвърждаващ мнението ми да избягвам поредици, пишещи се в момента. Въпреки, че ми отне време да вникна в характера на книгата (и героите) това позволи наново да изпитам всички вълнения, все едно тепърва се запознавам с Адарлан, Терасен, краля, вещиците, асасините, ключовете на Урда и т.н.
Ще обърна внимание и на това колко добре авторката описва бойните сцени - не изпада в излишни подробности и детайли но по никакъв начин не ги претупва. 


Кралица на сенките, ми позволи да опознае героите изцяло, да ги видя емоционални, променени и по - силни от всякога.


Книгата е интересна, завладяваща и по - нищо не отстъпва на останалите от поредицата. На мен лично не ми е най - любимата но това не пречеше да ѝ се насладя и да не съжаляван за дългото чакане да излезе.
Оценка: 4/6.

* * *
Тя бе огнената наследница.
Тя беше огън и светлина, и пепел и въглени. Елин Огненото сърце не се прекланяше пред никого и пред нищо, освен пред короната, която  ѝ 
 принадлежеше по законите на кръвта и оцеляването... и триумфа.
                                                                                       - Кралица на сенките
Поздрави от едно "малко" момиче...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.