Търсене в този блог

Разбий ме/Разнищи ме/Възпламени ме


Здравейте,  този пост ще представлява сборно ревю на книгите написани от Техере Мафи, а именно Разбий ме, Разнищи ме и  Възпламени ме. И трите книги са издадено от издателство Егмонт.
Причината да направя общо ревю за книгите, е че не възнамерявах да пише за тях каквото и да е ревю. Това бе първоначалната ми идея преди обаче да прочета Разбий ме. Книгите ми харесаха прекалено много за да ги оставя без коментар.


Предупреждавам за спойлери!!



Разбий ме
Тази книга постава началото на историята на Джулиет. Така се казва главната героиня. Това с което тя се сблъсква през целият си живот може да бъде обобщено с една дума- самота. Джулиет има смъртоносен допир. Това е причината тя да бъде затворена далеч от света. А там зад стените които я обграждат е нашият свят но вече унищожен. Става дума за бъдеще в което, Земята е съсипана, климата е не постоянен, водата не питейна а хората умират от глад. На фона на всичко това се замесва и политика. Организация наречена Възобновителите иска Джулиет да се превърне в тяхно оръжия за изтезаване. Междувременно главната героиня открива любовта в лицето на Адам, който се превръща в нейното спасение от самотата. Двамата правят всичко по силите си да се спасят от Възобновителите и когато това най-сетне е факт, животът ги подлага на следващото си изпитание...

* * *
Разнищи ме
В тази книга се случват толкова много неща, разкриват се толкова много
тайни и не зная просто от къде да започна. Адам открива своята дарба но това го отдалечава от Джулиет. И ако във първа книга смятах, че Адам и Джулиет,  имат  най-красивата любовна история то тяхната раздяла изобщо не ме трогна. Всъщност ми бе много интересно как Джулиет започна да възприема Уорнър, който познаваме от предната книга като Злодеят (или Страшилището на Сектор 45). Да, във втора книга Джулиет се сближава с Уорнър. Освен това намира приятели в Пункт Омега и дори развива дарбата си. В тази книга се откроява  Кенджи който се оказа, че много харесвам но го разбрах може би наедно със самата Джулиет или точна заради нейното променено мнение се промени и моето, не знам но Кенджи ми стана страшно симпатичен. Касъл от своя страна съм склонна да не харесвам. Не го мраза но бих го разкарала от книгата, дразни ме и го намирам наивен и глупав, което пък съвпада с мнението на Уорнър. И като се върнах на него... още от първа книга си заех че с Адам са братя. Колко бях щастлива само когато се оказах права, е почти, аз мислех че имат една майка защото и за двата не се разкриваше нищо за майките им но с един баща интригата определено е по-вълнуваща. А баща им, него неистина го намразих. И не съм единствената защото и Адам, и Уорнър, и Джулиет искат да го убият. Да, очертава му се лош край и то заслужено. 
В краят на книгата Джулиет е друг човек, по-силен, по-решен да промени света, по-наясно с това кой е от самото начало.
                   ...Омръзна ми да съм добричка...
А войната едва започва...

* * *
 Възпламени ме 

И отново, случиха се толкова много (хубави) неща и не зная от къде да подхвана.
В трета книга всичко (и всички) се промени. Джулиет е готова да се бори за свободата си , за любовта си, за приятелите си, за света без да се страхува, че ще нарани някого. Главно защото се научава да контролира дарбата си но и заради Уорнър, благодарение на когото остава жива след срещата с Андерсен (злодеят!) а и разбира се заради любовта му...
...Страхът ще започне да се страхува от мен...
Много, много харесвам Джулиет от трета книга но още повече харесвам Уорнър. 
Една от най-съществените промени в книгата бе именно неговата. Прекрасно е когато този когото мислим за лош ни покаже доброто в себе си. Това се случи и с Уорнър.  Приюти оживелите бунтовници в базата си. Подсигури  им всичко необходимо за да оцелеят и дори се сдобри с Адам... е не без някой и друг проблем. Адам, в тази книга се прояви като гадняр но на  мен ми бе повече жал за него. 
Но да се върна към Уорнър. Радвам се, че  Джулиет избра него.Точно на това се надявах още от предната книга. 
Колкото до останалите макар Пункт Омега да бе унищожен, съпротивата се оказа по-силна. С плам и решителност бунтовниците обещават да върнат света какъвто е бил...


Обобщение:

Оценката ми и за трите книги е 6 от 6! Искам да отбележа, че са прекрасно написани, стилът на Техере Мафи ми напомня на поезия, най-вероятно заради нетипичните сравнения и олицетворения. Всяка от книгите ми бе по-интересна от предходната. Кориците са най-красивите, които съм виждала и се чудя защо въпреки това отлагах прочита им. Не е трябвало защото историята ме омагьоса, накара ме да се замисля за много неща и подбуди читателският ми интерес, който се бе скрил и отказваше да се намери. 




Поздрави от едно "малко" момиче...


  


0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.