Търсене в този блог

Скълдъгъри Плезънт


Здравейте приятели!
Днешното ревю ще бъде посветено на книгата „Скълдъгъри Плезънт”. Написана от Дерек Ланди и издавана от издателство Студио Арт Лайн.

Гордън, чичото на Стефани, пишеше книги на ужасите. Поне тя така си мислеше - до мига, когато той умря и й завеща имението си. Тогава тя откри, че ужасите в книгите му...ами, не са само в тях. 
Въвлечена в кошмарен свят на вампири, злодеи и Кухи хора, Стефани намира помощ от необичайно място: Скълдъгъри Плезънт, устатия скелет на мъртъв магьосник: Когато всичко отива по дяволите, Стефани има късмет, че не е просто обикновено 12-годишно момиче - а Скълдъгъри има късмет, че вече е мъртъв. 
Дали злото ще победи? Ще спрат ли Стефани и Скълдъгъри да се препират достатъчно за дълго, за да спасят света? 
Едно е сигурно: лошите няма да разберат откъде им е дошло.

За първи път чета книга от това издателство но със сигурност мога да кажа, че по-рано е трябвало да посегна към него или по-точно към тази поредица.
Книгата е очарователна смесица, между богати на събития моменти, забавни диалози, класически за този жанр елементи (и герои) и оригиналните хрумвания на автора.
Разказва се за необичайният екип между дванадесет годишната Стефани и Скълдъгъри Плезънт – детектив, магьосник и най-отличителното, жив скелет. Те двамата трябва да спасят света от заплахата на древен злодей като преминат през редица магични (и не само) препятствия, като вампири, обучени да посичат войни, предатели, древни заклинания и още доста смъртоносни пречки. А по петите им неизбежно ги следва тяхното минало.
Най-отличително в тази книга за мен бе начина, по който е написана. От  началото самият изказ на Дерек Ланди ме грабна и без да се интересувам от сюжета, разбрах че книгата ще ми влезе под кожата.
И това се случи, прочетох книгата на около 3 дни но за моя жалост между тях имаше и такива, през който не можех да се докосна до страниците... а много исках.
Историята не е оригинална но е запомняща се, динамиката поддържа интереса ми от първа до последната глава а самите герой остават следа в читателя най-вече със силните си качества.
Започвам със Стефани. Не е трудно да опиша герой като нея. Защо? 
Защото ми стигат само три думи: упорита, смела, умна. Привиден аутсайдер но всъщност идеален образ за любим герой.
 Скълдъгъри е герой, който няма как да не остане запомнен. Най-вече заради това, че е доста оригинален. В характера му присъствах всички качества за един герой ( в смисъл на героичен персонаж) - интелект, смелост, доброта и мрачно минало. А аз последното, смятам за най-задължително от всички!
Ако харесвате детски фентазита с много динамика, забавни диалози и битки със злото то тази книга е Книгата, която да прочетете.
Определено ще хвърля едно око и на продълженията, които очаквам да са още по-интересни.
Обобщено мога за кажа, че харесах най-много начина по който е написана книгата. Отдавна не бях чела нещо написано интелигентно.
Харесах също и корицата, както и тези на книгите след нея.
В този сайт можете да разгледате разни фен нещица за книги:
http://www.skulduggerypleasant.bg/ 
Крайната ми оценка е 4 от 6!
Недостатъци:
     * Трудно ми е да формулирам мисълта си затова ще го нарека: липса на емоционалност. Има предвид, че не усетих личната емоция на отделните герои.
     * Не мога да определя книгата като оригинална, макар с герой като Скълдъгъри.
     
                                                                  Поздрави от едно ''малко'' момиче...



5 мои странности



Здравейте! Обожавам да споделям и поради тази моя необходимост се роди и този (безсмислен) пост.

1.    Първата моя странност се породи от една случка като дете. При опити за плуване в Дунав, за малко да се удавя. Сега не мога да се къпя със затворени очи.
2.     Странност две, е че обожавам звука на машинка за рязане на дърва. Мога с кеф да си спя а на вън да се чува БЪР-БЪР… колкото си иска.
3.    Три за щастие ще бъде… че съм страшно суеверна. Особено щом става дума за хороскопи.(А иначе не вярвам в духове, оживели митове, извънземни и тем подобни неща)
4.    Не мога да заспя на легло различно от моето. Което следователно ме прави доста буден гост за нощуване… и във връзка с това. Веднъж бях на преспиване в приятелка. Двете други момичета заспаха а аз реших да си поцъкам из интернет но интернет нямаше. И аз просто си се прибрах… в 5 сутринта чак до другия край на града, пеша!
5.    И последно. Обожавам фъстъци и най-вече фъстъчено масло. Просто ако няма в хладилника поне 1-но бурканче, значи аз съм го изяла вече!


Този пост се появява на бял свят благодарение на ужасно дългата ми (и най-вече самотна, поради липса на колеги) обедна почивка и тъй като работя през компютър, ето и нов пост в блога ми. Дано съм била интересна и приятен ден!

П.П: Този пост може да бъде направен от всеки, които иска да покаже колко е луд ;) Ще се радвам да прочета нещо подобно...

Поздрави от едно ''малко'' момиче...

Медната ръкавица



Здравейте, ето и едно кратичко ревю на книгата, която последно прочетох...

Имам си нова любима книга в лицето на тази, за която ще пиша. Името ѝ е Медната ръкавица, втора книга от поредицата Магистериум и достига преведена до България, благодарение на Егмонт.
Ето и анотацията:

Лятната ваканция на Калъм Хънт няма нищо общо с тази на останалите деца. Най-близкият му спътник е обсебен от Хаоса вълк, Пакостник, за когото баща му подозира, че е зъл в душата си. И, разбира се, повечето деца няма да се отправят обратно към магическия свят на Магистериума през есента. На Кал не му е лесно… И става все по-трудно, след като напуска мазето си и открива, че баща му може би се опитва да унищожи и него, и Пакостник. Кал бяга в Магистериума, където обаче нещата стават още по-напрегнати. Алкахестът – медна ръкавица, способна да лиши определени магьосници от магията им – е откраднат. А в своите опити да открият виновника, Кал и приятелите му Аарън и Тамара привличат вниманието на някои много опасни врагове и се доближават до още по-опасна истина.

В продължението на Железният изпит можем да се насладим на още по-богат на динамика свят, на още тайни каращи ни да изтръпваме в очакване на тяхното разкритие, още от интересният свят изпълнен с магьосници и разбира се добре познатите ни герои.
Кал, Аарън, Тамара и Пакостник отново се събират за да се изправят заедно пред предизвикателствата на новата учебна година.
Но вместо тримата да прекарат една спокойна и безопасна годината в Магистериума (тяхното училище за магия) се сблъскват с опасни противници, обсебени от Хаоса хора, несигурността дали могат да си вярват един на друг... или на когото и да било.
Към вече познатите ни герои се присъединява и Джаспър, който макар и насила, става част от всяко едно премеждие.
А целта? Кал и приятелите му се отправят на мисия, от която може би зависи началото на края, на Магистериума и магьосниците.
Разкриване на тайни и появата на нови, изпитания пред които само истински приятел може да премине, проява на искрена любов и саможертва... това са само част от нещата заради, които си заслужава да се прочете Медната ръкавица.
Истински обикнах героите, всеки един от тях при това. Нямаше как да не прочета продължението, след като завърших книга едно и дните докато чаках да ми пристигне тази книга бяха изморително дълги. А после прочетох книгата за два дни и сега умирам, защото следващата излиза чак догодина а аз едвам изтраях някакви си няколко дена...
Книгите от поредицата Магистериум са динамични, леки за четене но и безкрайно завладяващи. Обикнах Кал защото той се оказа точно героя, който търся и чакам да намеря в страниците на една книга. А най-прекрасното, е че харесвам всички други. Винаги има нещо, което да не ми допада но не и в този случай.
За разлика от предната, в Медната ръкавица не присъстваше толкова драматизъм и негативизъм, които аз видях преди в Кал. 
Алистът, бащата на Калъм, също изиграва важна роля в сюжета, чрез което на нас читателите ни се предоставя възможност да го опознаем една идея по-добре. Същото се отнася и за Джаспър а и за самите Кал, Тамара и Аарън.
Тази книга надминава предната десетократно. Не съм чела нито една книга от другите на Касандра Клеър но определено ще ги имам в предвид за напред. А тази поредица ми остава в ТОP 3 на любими!
Препоръчвам поредицата без капка колебание.
Искаше ми се повече от действието да се развива в Магистериума, защото харесвам как авторките са го създали, наистина много.
Искам и да отбележа, че илюстрациите в началото на всяка глава (има такива) са много по-красиви от предната книга. Само за корицата си запазвам мнението от преди, че не ми е по вкуса.
Всичко в тази книга бе такова, каквото аз като читател търся.
И ако не е станало ясно обожавам Медната ръкавица!
Оценката ми е 6 от 6!
Недостатъци:
   * Само този, че свърши а аз искам още...


Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...

7 важни неща за да прочета книга



В този пост ще прочетете, причините поради, които избирам да прочета дадена книга.

1.     Започвам с корицата. Причината да избера да започна с нея, е че първото впечатление за книгата неминуемо се създава от корицата. Когато тя е красива, веднага проявявам интерес към съдържанието. Макар и повърхностен този критерий е важен за мен.
2.     Издателството. Колкото и да е странно първото нещо за което проверявам е не броя страници а издателството. Доверявам се на издателства издали книги, които са ми харесали преди и продължавам да следя занапред в търсена на нови любими романи.
3.     Динамика. Когато действията се развиват бързо, с постоянна смяна на местата и участниците, няма как да остана безразлична към съдържанието на книга.
4.     Диалозите. Мразя дългите и безсмислени диалози, повече и от безкрайните подробни описания. Диалогът в книгите е начинът да опознаем другите герои освен главния, поне така виждам аз целта му. Добре изграденият диалог показва уменията на автора.
5.     Чета предимно фентъзи книги и винаги се очаровам, когато автора писал книгата, има добри митологични познания. Какво имам впедвит? Всички герои във фентъзи книгите са дошли от нечия митология (вампири, феи, русалки, великани... т.н.). Това е известен факт за всеки и когато самият автор също е наясно с това, аз като  читател разбирам и оценявам старанието  му.
6.     Злодея. Не може без него. Едва ли има причина да обяснявам защо?
7.     Разбира се главният герой. Той е същността на кнгата. Не мога да определя кое ми харесва и кое не, поради простата причина че събитията, в които автора е поставил героя, са определящите за неговата същност. Всяка книга разказва различно и поради това две подобни истори могат да бъдат много различни. Същото е и с героите. Обичам когато са противоречиви личности, раздвоени между мрака и светлината (ето защо ми харесва и поредицата Магистериум, точно в целта е J ) но това не означава, че непременно всяка книга с подобно съдържание ще ме докосне като читател. Заключително мога да кажа, че героите,  които са силни, борещи за себе си и тези които обичат, са способни да ме накарат да ги обикна.

Моят списък с причини да чета не свършва, всъщност тези седем са само началото. Не съм ги номерирала по важност или чрез друг критерий. Обичам да чета защото за мен е предизвикателство, което обожавам да преодолявам.


Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...

Железният изпит



Здравейте, по-надолу ще прочетете моето ревю за книга първа от поредицата Магистериум, а именно Железният изпит. Написана от авторките Холи Блек и Касандра Клеър и издадена от издателство Егмонт.


Огънят гори, водата тече,
въздухът навява, земята сковава.
Хаосът поглъща.



Дванадесетгодишният Калъм Хънт е израснал с три правила… Никога не вярвай на магьосник. Никога не преминавай тест, поставен ти от магьосник. И никога не позволявай на магьосник да те отведе до Магистериума. Калъм е на път да наруши и трите правила...

През целия си живот Кал е слушал предупрежденията на баща си за това колко лоша е магията. Той е уверен, че ако изкара Железния изпит и бъде приет в Магистериума, го очакват само беди. Затова дава всичко от себе си, за да се провали... и се проваля тъкмо в това.

Сега Магистериумът го очаква – място, което е бляскаво, но и зловещо, свързано с миналото и водещо към бъдещето му. А Железният изпит е само първото от изпитанията, които ще го посрещнат...

Добре дошли в Магистериума! Подгответе се за приказно пътешествие из свят, в който децата чиракуват, за да се превърнат във воини, а черните магьосници се стремят да надвият дори самата смърт.


Какво се случва когато хубава книга попадне в ръцете ни? Не можем да спим, ядем... правим каквото и да е без да мислим за нея, героите и най-вече какво следва. Права ли съм? Да, права съм и с радост мога да твърдя, че тази книга ме накара наистина да се чувствам щастлива само от факта, че тя съществува.
Може да звуча прекалено ентусиазирано но така се чувствам. Най- вече след като завърших последната глава преди няколко минути.
В книгата се запознаваме с Кал (момче магьосник) и неговите съученици. Всички бъдещи магове заживяват в Магистериума, който става не само техен дом но и мястото за развитие на сюжета, на самата книга. Училището за магия е може би най-оригиналното от всички литературни варианти на магически училища. Бих го описала само с две думи – приказно и необичайно. Аз лични не намерих особено голяма прилика между тази книга и други добре известни поредици за малки магьосници.
Да се върна към сюжета. Книгата започна грабващо. Още от края на пролога ми бе ясно, че ще ми хареса много и така стана.
Калъм, заедно с приятелите си (Тамара и Аарън) стават чираци и екип до края на тяхното обучение. Докато това се случва се разкриват и тайни от миналото. Тайни случили се в Магистериума и засягащи целият магичен свят.
Не липсва и ‘’добрият’’, стар  злодей. Обичам да мразя злодеите в книгите, да се опитвам да ги разбера и подобни неща. Тук злодеят все още е по-слабо загатнат но присъства... а книга без голям злодей е като книга без герой.
И като стана дума за проблеми... разбира се, се появяват редица препятствия пречещи на героите да прекарат една спокойна година в учене на магия. Част от тях са: неочаквани обрати в обучението, скрити магически дарби, появата на нови неочаквани и нестандартни приятелчета, магични провали, семейни трудности напомнящи за себе си, пророчество без което разбира се не може...
Но въпреки горе изброените Калъм, Тамара и Аарън намират приятели и семейство в лицето на своята малка групичка. Нещо с което нито един от тримата не може да се похвали, преди постъпването в Магистериума.
Насред всичко това Калъм трябва да реши на кого да вярва – на баща си или на магьосника в себе си. Изправен е и пред загадки, криещи самата му същност. Да ли една грешка е променила съдбата му към добро или зло? Не зная но съм убедена, че искам да разбера.
 Промените за героите не приключват, както и техните трудности а най-вероятно започват и занапред ще преминават през още и още изпитания в книгите след тази. Нямам търпение да прочета следващата защото съм убедена, че тя ще бъде дори по-интересна.
Отдавна не бях чела книга, в която да ми станат симпатични всички герои. Да си призная имах нужда от книга, която да ми напомни защо започнах да чета и тази се справи наистина добре. Моля се следващите от поредицата да не ме разочароват.
Опитвам се да направя възможно най-малко спойлери към книгата и се надявам сами да се уверите да ли съм права в твърдението, че Железният изпит е книга заслужаваща прочита си.
Оценката ми е 5 от 6!
Недостатъци:
   * Като всяко нещо и тук намерих кусури :) – започвам с корицата, макар това да е глупаво а и тя да е оригиналната... нея харесвам.
   * Друг недостатък за мен лично бе и прекомерната негативност в първата половина на книгата.
   * И пак в първата половина на книгата, действията ми се видяха една идея по-безинтересни и бавни.
Няма идеални неща и затова света е толкова интересно място. Въпреки недостатъците (за някой друг плюсове) препоръчвам книгата.

                                                                 Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...


Предоставено от Blogger.