Търсене в този блог

The Bookalicious Tag



Благодаря на Памела, че ме тагна и ще направя първият си таг!


1.Какъв процент от книгите си вземаш от библиотеката и какъв от някъде другаде?
Не използвам библиотека. Чета книги предимно закупени от мен или от приятели. Както и електронни.

2. Кой герой би искал/а да бъдеш и защо?
Винаги съм си се представяла като герой, който вечно оплеска нещата (не нарочно разбира се) но после с общи усилия и помощ от приятели поправя стореното. Ще кажа Гуендолин от Скъпоценни камъни, защото много харесвах небрежният начин с който, с един размах и се справяше с трудностите но винаги с помощта на тези който я обичат.

3. Коя е любимата ти книга от детството?
Приказки без край на Михаел Енде. Малко е тъжна но поучителна.

4.Коя е любимата ти книга?
Хари Потър и затворникът от Азкабан.

5. Купуваш ли книги втора ръка?
Да.

6. Кой е най - сексапилният ти любил герой? (Без значение от пола).
Ха, ами те всички са прекрасни момчета щом са станали част от любимците ми. Може би Димитрий от Академия за валпири?

7.От коя поредица имаш най-много книги?
Хари Потър ги имам всичките.

8.Коя е любимата ти корица?
Обожавам кориците на поредицата Скъпоценни камъни , също и тези на Възходът на номер девет и Полулош, защото са черни а аз много харесвам черните корици.

9.Кой е любимият ти вид книга (жанр)?
Фентъзи, определено.

10.Коя е първата книга която прочете?
Звезден прах на Нил Геймън.

11. Кой е любилият ти филм по книга?
Не гледам филмите по книгите, който съм прочела защото се дразня от несъответствията. Въпреки това ще кажа филмите по книгите за Пърси Джаксън, именно защото бяха толкова различни от книгите, че дори не ги сравних.

12.  Къде е най-доброто място за четене?
У дома на беседката. Не ми трябва нищо друго освен книга и време за да потъна в нея...

13.Написвал /а ли си свой фен фикшън по книга?
Не, пиша собствени романи, родени от моето лудо въображение.

14. Ако можеш да прочетеш само 3 книги до края на живота си, кои щяха да са те?
Надявам се краят на живота ми да е доста далеч и да прочета повече от три но все пак би избрала книги, които вече са ме трогнали за да преживея емоциите отново.


15. Ако напишеш книга, какво ще е заглавието?
Ами до момента съм написала три собствени ръкописа. Ето и заглавията им: Трагедия в малък град, Страхът на демона и Пазителят на руните.

16. Коя е най-дебелата книга, която си чел/а?
Хари Потър и Ордена на феникса – 856 ст.

17. Колко книги прочете миналия месец?
5 книги.

18.Коя е последната книга която прочете?
Полулош на Сали Грийн.

19. Представяш ли се себе си в книгите които харесваш?
Да, представям си как бих помогнала на главният герой.

20. Коя е любимата ти книжарница?
 Е-зона от която най-често си поръчвам книги, Store.bg също. В моя град няма книжарница за книги от която да си купя тези, които искам. Затова поръчвам.

21. Твърди или меки корици?
Твърди.

22.Имаш ли повече от едно копие на същата книга?
Не.

23. За вампири или върколаци предпочиташ да четеш?
Вампири.

24. Притежаваш ли повече от 150 книги?Ако не, би ли искал/а да притежаваш?
 Разбира се.  Но първо нека да достигна 100 а после дано и повече...

25. Коя е последната книга, която прочете от автор сънародник? (от същата държава).
Като изключа авторите, който четях в училище (завърших миналия випуск) Калофер Русев.


Предлагам на всеки който иска да направи тага!

Прочетено през септември



Този месец имах възможността да се запозная със съдържанието на 7 книги.
Ето кои бяха те:
Първите две са  "Авемпарта" и "Нимфор се въздига". Това са втора и трета книга от поредицата на Майкъл Дж. Съливам -"Откровенията на Ририя", издадена от издателство MBG.
За тези две книги нямат ревюта, защото блогът ми все още не бе създаден. Ето на кратко за какво се разказва в тях: Двама крадци с наклонност към добри постъпки, своенравна принцеса - бунтар, магьосник пазещ тайни, опитите на всички тези герой да запазят света в който живеят такъв, какъвто го познават и разбира се много опасни премеждия по пътя им. 
Книгите (и като цяло поредицата) ми харесаха и ги препоръчвам на всеки фен на класическото фентъзи.
Следващите книги, който прочетох имат ревюта и там съм изложила впечатленията си от тях. Затова само ще изброя заглавията им: "Възходът на номер девет", "Анна в рокля от кръв", "Пленница на смъртта", "Мисията на последният пазител"...
"Полулош" е книгата, която прочетох последна. За нея все още не съм написала ревю. Относно книгата само ще кажа, че в нея открих нова любила книга (и поредица). Влюбих се в историята, героите... всичко. Това определено бе най-доброто четиво за месеца а и за годината!
Мога да се похваля с това, че през месеца преминах през почти всички стилове във фентъзи жанра - започнах с класическо фентъзи, преминах на научна фантастика, хорър, любовно фентъзи, детско - тийн френтъзи и накрая потънах в мрачният и магичен свят на "Полулош".
Щастлива съм, че успят да прочета всичко тези книги и най-вече, че избрах именно тях.
 Поздрави от едно ''малко'' момиче...

МИСИЯТА НА ПОСЛЕДНИЯТ ПАЗИТЕЛ

Здравейте...
Вчера приключих „Мисията на последният пазител”, книга първа от поредицата на издателство Егмонт – „Вълшебните Земи на Мидендхил”.
Ето и резюмето:

Има едно място много, много далеч. Там всичко е започнало. Там Доброто и Злото се смесват. Това място е Мидендхил.
Казват, че първата година в гимназията може да се окаже трудна. Но за Леонардо, с огненочервените коси и обсипаното с лунички лице, тя е много повече от трудна. Превръща се в един истински кошмар. Учителят по точни науки го мрази, побойникът в училището го тормози, а Майя, момичето, по което е хлътнал до уши, го счита само за приятел. Горкият Лео. Нещата не биха могли да се развият по-зле от това. Или може би могат?
В един ясен майски ден Леонардо вижда нещо. Нещо, което го плаши и пренася в далечен, непознат свят. Свят, който крие голяма тайна. В центъра на вселената се крие земя, наречена Мидендхил, а той е Последният й пазител. Сега Мидендхил е в голяма опасност, защото Черният владетел иска да открадне Сидхит, осемте светлинни сфери, които регулират равновесието във вселената. Само Леонардо може да опази сферите, за да ги занесе отново в Мидендхил и така да спаси цялата вселена.

Книгата ми хареса. Започвам с това защото наистина Давиде Симон Мадзоли, успя да ме накара да потъна в света, който той oписва.
В началото на приключението се запознахме с Лео, който тепърва навлиза в света който всъщност е негов дом. Той, Леонардо приема всички признаци за истиската си съдба като болест. Междувременно сърцето му е разяждано и от любовни мъки, коeто ми се стори сладко. Като цяло първоначалната драмичка ми бе доста забавна и някак иронична
Тези му терзания обаче биват забравени в мига когато истината за същността на момчето изплува пред него. И то по най-жестокият начин... Лео, става свидетел на битка между своите пазители (магьосници) и демоните, искащи него и това, което е орисан да пази. Пред очите на четиринадесет годишният Лео, не само се разкрива произхода и призванието му но и загубата на най-обичните му хора.
Хареса ми как автора подробно описва вълшебните сцени. Това по принцип винаги ми липсва за сметка на прекомерното описание на емоциите на главният герой. Тук обаче всичко бе описано идеално, без излишни драми и скучни описание.
Последният пазител или Лео, както е земното му име, обаче оцелява и се озовава на Мидендхил. И не е сам. С него за да сподели бъдещите му изпитания е най-добрата му приятелка Майя.
Разбира се още с появата си в Мидендхил, Лео се сблъсква както с местните необичайни обитатели, така и в смъртоносни ситуации. Не помага и факта, че е сам – без помощта и закрилата на пазачите си и Майя, която е покосена от проклятие.
Хареса ми как автора описва измисленият свят в произведението си. Най-вече ми допадна факта, че непрекъснато си правех асоциации с детските приказки, който четях като дете. Обичам книги, напомнящи ми именно за това – детска приказва за фей и вещици.
Сюжетът продължава с още сблъсъци на живот и смърт със създанията от Мидендхил.
Хубавото за Лео бе, че намери приятел в лицето на един от местните жители на гората.
Втората част от книгата разказва за Мидендхил. Тук главите обаче ми бяха малко по-безинтересни. Те показваха предимно развитието на Лео като личност и как малко по малко, той започва да набира смелост и сила за да се бори и преодолява пречките по пътя си. Друга малка драма представлява и личните съмнения на героя относно правотата в твърдението, че именно той е избраният за да спази света. Дилема която всеки главен герой преминава, когато автора го е нагърбил със задачата да спасява а света, а народа си или вселената...
Всъщност основното поддържащо интереса ми бе да разбера кои са истинските родители на Леонардо? Това бе забулено в някаква мъгла и аз веднага възприех, че ще се окаже нещо заслужаващо внимание. За моя жалост тази тайна не бе разкрита.
В книгата се срещат много митични създание като дриади, фей, вещици, магьосници и още доста чудати създание станали част от премеждията на героите.
Относно основните герой мога да кажа, че ми хареса начина по-който автора ги бе изградил.
Макар първата част на книгата да ми бе по-интересна и да ми се стори някак с незавършена история, преминаването в магичният свят също изпълни въображението ми със сцени богати на динамика, магични създание и още въпроси чиито отговори да търся из главите напред до края.
Относно краят, не ми достигна нещо в него. Очаквах по-грандиозен край предвид изпълнените с емоции и събития глави. Въпреки това интереса ми бе поддържан до последно.
Книгата ми бе забавна, най-вече заради липсата на прекомерен драматизъм. Хареса ми цялостната идея както и главният герой.
И се влюбих в някой от метафорите, който автора използва:
" Започвам да се хлъзгам по мекия и топъл склон на съня" или "... огромни сълзи като перли започват да се търкалят от очите ли."
Относно продължението, което не е издадено, бих го прочела.
Оценката ми е 5 от 6!
Недостатъци:
·        Недостатъчно вълнуващ край.
·        Липсваше ми силното присъствие на злодея, за което смятам, че е задължително.
Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...


Пленница на смъртта

„Пленница на смъртта’’ е книга първа от поредицата „Царството на Хадес”. Написана от Мег Кабът и издадена от Ентусиаст.
Ето и резюмето:
СЕГА СМЪРТТА Я ИСКА ОБРАТНО
МРАЧНА, ФАНТАСТИЧНА ИСТОРИЯ ЗА ТОЗИ... И ЗА ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ
Пиърс се опитва да се върне към познатия й живот отпреди инцидента, но й е много трудно и се чувства едновременно част от този свят и отделена от него. Все пак тя никога не е сама, защото някой постоянно я наблюдава. Невъзможно е да избягаш от царството на мъртвите, когато някой там те иска обратно.
Сега тя се премества в друг град. Може би ще успее да започне на чисто в новото си училище. Може би ще престане да се страхува толкова много.

Но не може. Защото дори тук той я открива. Отчаяно иска да я върне обратно. Пиърс знае, че той не е ангел-хранител и тъмният му свят не е раят, но тя не може да остане настрана. Особено след като той се появява винаги когато най-малко го очакваш, но винаги когато Пиърс има най-голяма нужда от него.

Ако тя си позволи да продължи нататък, може да се озове обратно на мястото, от което се бои най-много – в подземния свят.


Купих тази книга по три причини: зарази резюмето обещаващо история базирана на мита на Персефона, ( гръцка богиня на плодородието и съпруга на бога Хадес) привлече ме също така красивата корица и факта, че си я поръчах с намаление от оригиналната цена.
Разбира се първите две причини се оказаха лъжовни. Защото връзката с гръцката митология (която аз обожавам) бе недостатъчна а за корицата... какво като е сладка, след като едва ли ще запомня това произведение с нещо особено.
Ще започна с положителните неща, които открих в„Пленница на смъртта”.
Хубавата история. Наистина замисълът на авторката ми хареса. Как момиче умита и среща момче в света на мъртвите. Как той се влюбва в нея. Най-много се влюбих в идеята за модерна Персефона.
Друго положително за мен бе факта, че книгата се чете лесно.
Харесъх също и леката нотка на мистерия и драма. Имаше моменти в който наистина ми бе интересно... предимно края с изненадващото разкритие и началото, което на пръв поглед ми се стори грабващо.
Но за жалост нямам повече суперлативи за тази книга. Не ми хареса! Честно за мен бе скучна! Много ми е тъжно когато една книга (особено със силна история) се окаже недостатъчно интересна.
Ето и това което не ми хареса:
За начало бавното развитие на сюжета. Това може да ме убие и да ме прати да се запозная лично с Джон (мъжкият главен персонаж или еквивалентът на Хадес). Трябваше да прочета повече от половината за да се случи нещо малко по-дейно. Изключвам момента когато Пиърс умира и се озовава при Джон. Този момент бе единственото заслужаващо внимание.
Друг недостатък, който мен ме дразнеше бе смесването на спомени. Главната героиня разказваше предимно неща случили се през годините от съживяването ѝ до настоящият момент. Но не в една глава тези спомени бяха смисани и с други спомени.
Диалозите също ми бяха в повече на места а някой глави направо бих ги премахнала от книгата.
Освен това с нищо не ми се отличи Пиърс. Едва ли ще я запомня като герой. Разсъжденията ѝ ми се сториха детински за нейните седемнадесет години.
Джон обаче ми хареса още в началото. Стана ми симпатичен може би заради излъчването на лошо момче или заради това, че му повярвах за загрижеността към Пиърс? Поне един герой да ми хареса.
Факта, че книгата не компенсираше липсата на динамика поне със силна и страстна любовна история също не добавя точки.
Относно това какво се случва в „Пленница на смъртта”, няма какво да добавя защото резюмето изказва всичко заслужаващо внимание. Краят бе изненадващ с някой разкрития но няма да ги разкрия. Все пак някой може да пожелае да се запозная със съдържанието лично.
 Не бих дала оригиналната цена за нея... а след като я прочетох не бих дала и петте лева който заплатих.
Силната идея, за модерна история разказваща митът на гръцката богиня на плодородието ми се стори посредствена.
Крайната ми оценка е 3 от 6!
За продължението дори няма да проверя дали е издадено. Нито ще прочета книги от тази авторка повече.

Поздравления към издателството за хубавата корица, наистина ми хареса дори повече от оригиналната и може да се каже, че бе 50% от решението ми да купя книгата.
Недостатъци:
  • Липсата на достатъчно динамика като най-важен.

Поздрави от едно "малко" момиче...

Анна в рокля от кръв


Здравейте...
Книгата за която пиша е хорър (ужаси) романа на Кендер Блейк –„Анна в рокля от кръв”, издаден от издателство Сиела.
Започнах тази книга с ГОЛЕМИ очаквания защото наистина съм силно привлечена от противоречивите герой. Имам предвид тези, в които има както добродетели, така и мрак. Не си падам по персонажи, от който се очаква да са хрисими и добрички като герой от филмите на Дисни... Както и да е, тук в тази история имаме достатъчно противоречия за да задоволят желанията ми.
Представям резюмето ѝ и продължавам да разказвам за моите впечатления:

ОЩЕ ЕДНА КЛАСИЧЕСКА ИСТОРИЯ: МОМЧЕ СРЕЩА МОМИЧЕ, МОМИЧЕТО УБИВА ХОРА…

Кас Лоууд е наследил необичайно призвание: Той убива мъртъвци.

Баща му е правил същото преди него, докато един от призраците, по чиито дири е тръгнал, не го разкъсва на парчета. Сега Кас трябва да скита из страната, придружен от майка си – вещица на дребно, и котарака си, който може да надушва призраци, в търсене на легенди и местни предания, по следите на тайнствения свят на мъртвите. Когато пристига в поредния град по дирите на призрак, когото местните наричат Анна в рокля от кръв, Кас не очаква нищо повече от обикновеното: приближи се, прицели се, убий. Това, което открива
обаче, е момиче – призрак като никой друг преди. От смъртта си насам Анна е убивала всеки човек, осмелил се да прекрачи прага на изоставения е дом. И по незнайно каква причина пощадява живота на Кас.

Както вече споделих очакванията ми бяха големи. Прекалено се вълнувах, повлияна от резюмето, коментарите и собствените си необосновани фантазии за бъдещ любим роман. И донякъде тези очаквания се оправдаха но донякъде...
Книгата започва като ни разказва как Тезеус Касио - или Кас накратко - убива призрак-убиец. Историята след това продължава с още добре описани грозни гледки и проблемите до които довежда търсенето на Анна - друг опасен призрак – убиец, забравил да умре наистина.
Относно Кас съм раздвоена –харесвам ли го или не? Може би клоня към Да, заради съркастичният му език и факта, че успя да ме разсмее (това не е по силите на всяка книга) с някой свои изцепки.
Обаче идва и момента, в който се замислям дали това е някой оригинален, запомнящ се персонаж – може би, нали вече казах че го харесвам но все пак тийн хлапак с проблеми не е нещо нечувано и невиждано.
Относно Анна. Харесах я, дори повече от Кас (книгата се разказва от негово лице). Анна бе представена в две светлини: на грозно създание, разкъсващо хора и на мило момиче, станало жертва на зли хора.
Може да се каже, че женските персонажи ми бяха по-симпатични от мъжките в тази книга.
Всъщност целият негативизъм от моя страна дойде от : апатията на Кас към света, използването на определени изрази, който не ми допаднаха – примери няма да дам и това че „Анна в рокля от кръв” се оказа книга не за мен.
Положителното в „Анна в рокля от кръв”:
 Започвам с динамиката, която изобщо не липсва. Имаме често сменяне на действията и повече от един-двама участника. Това е нещо, което аз ценя.
Силните персонажи – да, определено. Както Кас, така и Анна притежават силни характери, упоритост и посвоемо добродетели.
Освен тях двамата участват още не малък брой герой.
- Кармел – красавицата на училището, която ме изненада със смелост, интелект и добрина.
- Томас – типичния аутсайдер. Герой който ми се искаше да е различен. Защото ми се видя толкова неоригинален, че почти няма какво да кажа за него. Но все пак се прояви като добър приятел и смелчага.
- Морфлан –дядото на Томас, също не ми се отличи с нещо особено.
- Майката на Кас – тя ми стана симпатична но също нищо специално.
Последните двама героя участват през цялата книга но рядко и това може би бе причината да не вникна в тях.
Относно сюжета? Ами не зная, да оригинално хрумване да се любят ловец на призраци и призрак - убиец но като цяло всичко ми се стори като преразказ на вече позната история. Не зная, може би аз не вникнах достатъчно или  нямаше в какво точно да се вниква?
Действията се развиват в ново за Кас и майка му градче. Той трябва да се впише докато намери следи за призрака на Анна. Така се сприятелява с най-популярното момиче но това му довежда ревността на бившият (който е спортист, разбира се). До тук нищо което да не съм чела или гледала. 
Историята продължава с ''малко'' смърт на герой и заформяне на групичка с цел да отмъстят за приятеля си. Това само довежда до решението
на  Кас да се справи сам с Анна но разбира се това се оказва непосилно. Двамата (Кас и Анна) завързват някакво приятелство между неговите опити да я убие. Намесват се вещерски ритуали, гледане през кристално кълбо, кошмари от страна на Кас.
Обрати има. Голямото зло се оказва съвсем друг призрак... Всички събития водят до още подробно описание на грозни гледки и добрият край.
Краят бе силен и ми хареса. Най-вече осъзнаването на Кас относно чувствата му към Анна и как тя се жертва за него.
Но за да се стигне до края трябваше да умрат доста героя, брутално при това ама нали книгата бе хорър, аз какво друго очаквах?
Наистина бруталността ми дойте в повече. Най-вече когато се разкри как е загубила живота си Анна. От този момент (около средата на книгата) пожелах да я прочета възможно по-бързо. Не, не защото ми стана много интересно а за да я приключа.
Относно продължението, става ясно, че няма да си го купя.
За почитателите на  хорър книгите, тази ще Ви хареса!
Не съжалявам, че я прочетох, напротив, радвам се. Обичам да обогатявам книжната си колекция с разнообразни книги.
Недостатъци:
ü Не зная какво точно да отбележа защото много неща не ми допаднаха но бих звучала дребнаво за ги изреждам. Просто не бе за мен... поне в този ми период.
Оценката ми е 4 от 6.
Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...

Любимите ми мобилни приложения!

Да си призная честно, не зная дали бих могла да се облека адекватно ако не погледна какво ще е времето на телефона си. Да и списъкът с дела невъзможни без мобилните приложения не се изчерпва с вече споделеното... а може би точно започва!
Всеки от нас използва най-различни приложения за най-различни цели – снимане, чат, забавление...
Ето моите любими мобилни приложения, без който може би светът ще свърши! (Добре де, малко преувеличих.)

Започвам с ViberТова е безплатно комуникационно приложение. 606 милиона потребители го използват... или поне така твърди Google Pray. Обожавам сладкият му дизайн и самата идея за тези приложения а това ми е любимо.

SHAREit  е приложение идеално заместващо Bluettoth. Използвам го и на лаптопа си и съм страшно доволна. Страхотен, сладурски дизайн, не се нуждае от интернет и можете да прехвърляте колкото си желаете файлове. Ползвам го постоянно и го обожавам!

Изпробвала съм много приложения, твърдящи че са достойни електронни четци но всички ме разочароваха докато не срещнах PocketBook.
Това приложение чете Epub и Pdf формати, позволява регулация на яркостта, обема на съдържанието върху една страница, любимото ли е че разлиства електронните страници все едно са книжни. Можете да отбелязвате, маркирате, разбирасе запомня до къде сте стигнали... изобщо прави всичко
С две думи: обичам го!

Обичал приложения, които са красиви. Ето една много красива аларма: Timely. Ранното ставане при мен е равносилно на изтезание, затова поне мога да се радвам, че ме ‘’изтезава’’ красив електронен будилник.

Снимки! Обичаме ги всички, особено докато си играя с различните ефекти на InstaBoxХаресва това приложение повече и от инстаграм. Добро е...

OneDrive  е облачна програма с възможност за онлайн работа с Microsoft.  В приложения като това съхранявам почти всичките си файлове и съм много доволна.

И завършвам с музика и любимото ли ShazamТолкова пъти съм благодарила на Бог, че това приложения съществува. Не зная как преди него съм откривала песните, който чуя но не зная?





Това бяха моите най-често използвани мобилни приложения. Вдъхнових се от едни от любимите ми влогърски клипове.



                                                             Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче... 

Mоите любими поредици:

Започвам с тъжната и вдъхновяваща история на едно момче, чиято съдба е била предопределена в мигa когато му е отнето всичко. Да, става дума за Хари Порът.
От самото начало на първа книга, бях завладяна от драматично-енергичната енергия, която Роулинг ни пренася. В свят на магьосници, злодеи, истински приятели и любов.
С всяка книга, виждах как Хари се развива, пораства... съпреживях с него загубите и се радвах искрено на всеки щастлив момент.
Обичам тази история, макар да се докоснах до нея с много скептицизъм заради многото прекрасни отзиви за нея. По принцип смятам, че книгите с прекалено много положителни отзиви са прехвалени. Тук обаче сгреших и се радвам за това.
Обичал да се връщам към тази пленяваща, драматична, силна история за силата на човек да се бори... поне това виждам аз във всеки ред от поредицата „Хари Потър”.
Недостатъци:
·        Единственият недостатък за мен, бе смъртта на прекалено много любими героя...


Огънят винаги ме е запленявал със своята красота, с танца на пламачетата и най-вече силата да надделява над другите стихии. По същият начин, като пожар ме погълна и света в който ни пренася поредицата „Занаятът” на руският фентъзи автор Алекс Кош.
Прочела съм цялата до момента, поредица, която е за българските читатели само фен превод. Безкрайно благодаря, за който!
В книгите се разказва за свят наречен Елирея, където магията се нарича „занаят” а магьосниците – „майстори”. Там в този непознат свят живее и Зак Никерс – млад, бъдещ повереник на Академията (мястото където се изучава магията или в случая – занаятът).
Обожавам и четирите книги, динамиката в тях, прекрасният начин на автора да забавлява читателите си с несравним хумор,перфектно развити диалози, увлекателно писане, сюжет поддържащ интереса на читателя с тайни и мистерии и идеално изградени герои.
Освен магьосници в книгите от тази поредица може да срещнете –вампири, каменни тролове, обикновени хора, ниши вампири, друиди, необичайни създание, които дори Зак не може да определи...
Книгите поддържаха не само интереса ми с неспирната си динамика и хумор но успяха и да ме накарат да ги обикна!
Можете да ги намерите в „Моята библиотека”... препоръчвам за всеки фен на истинското фентъзи, смеха и книгите изпълнени с богат арсенал от действия.
Недостатъци:
·        Гордо мога да заявя, че аз не намирам такива!

"Стъкленият трон"... обичам книги от подобен характер. Приличат ми на приказки но за големи – с дворци, красиви рокли, балове, принцове орисани с необичайна съдба, зли магьосници или тук зъл крал с магични ключове.
Обичал тази поредица не само защото е точно това, която ме прави най-щастлива. Обичал я заради силните герой, мистерийте и интригите.
Няма как да не се възхитя на Селена Сандотиер. Тя е може би един от най-силните персонажи, които съм чела. Уважавам и обичал подобни персонажи.  И не само силата но и нежността в главната героите ме пленяват. Тази комбинация от крехкост и сила, които Сара Дж. Маас е комбинирала са идеални за Селена – опасна и чаровна.
Относно мъжките персонажи съм не по-малко заинтригувана. Можем да се радваме на Дориян, около който има тайна за неговите способности и Каол, за които мога само да кажа, че вярвам в любовта му.
Стъкленият трон е идеалната комбинация между приказност, фентъзи, любов, интриги и силни герой.
 Недостатъци:
·        Лично на мен ми липсва малко повече характер от Каол.
·        Също бях и леко разочарована от трета книга, заради прекалените описания за сметка на действията.

История, любов и магия! С тези три думи мога на опиша поредицата на Кристен Гир.
По принцип не съм особено голям фен на любовните истории но въпреки това обожавал Гуендалин и Гидиън и тяхната любов. Техните премеждия по пътя към щастието ме държаха в напрежение до последната страница. Е, може и разкритията на семейните тайни, интересните ситуации и забавното писане на писателката също да са оказали влияние върху мен.
Обичам добрата литературна интрига, без нея не може а в тази поредица с това красиво име, има достатъчно от горе споменатата интрига.
Намесата на реални исторически лица и места само ме зарадва повече, защото обичал европейската история не по-малко от художествената литература! Обобщавайки можа да кажа, че обикнах трилогията заради... ами май всичко в нея!
Споменах ли оригиналният сюжет и забавните персонажи като гаргойлът Ксемериус? Обожавам забавно написани книги със съркастични герой...
Недостатъци:
·        Ами... не!

Издателство Егмонт издават едни от най-хубавите книги, това е факт. Поредната тяхна поредица е Пърси Джаксън и боговете на Олимп.
Оригинална, отново написана с хумор и изпълнена с премеждия. Обичал Пърси!  От дете, обичал и гръцката митология. И ето че се случи, двете в едно...
Историята на момчето –полубог е една от най-интересните поредици, макар попринцип да се води за детска литература. То аз всъщност обичал детски книги. Също не по-малко и начина на писане на Рик Риърдън.
Да се върна на Пърси Джаксън  и неговите несполуки. Освен много битки с митични чудовища, разкритието, че е син на бога Посейдон, върху Пърси тегне пророчество от което зависи света на боговете.
Обичам тази поредица заради смелият Пърси, гръцките богове, които обикнах още от училище и самият Рик Риърдън, които успява винаги да ме спечели с книгите си...
Недостатъци:
·        Нито един.

Истинското фентъзи не е само вампири и върколаци... има и дракони! Точно една такава история, за едно истинско приятелство е и следващата ми любила поредица а именно „Наследството” на Кристофър Паолини.
В нея се разказва за борбата, приятелството, загубата и самоизрастването.
Главният герой – Ерагон успява с помощта на своите съюзници и най-обичното си същество, неговия дракон да спасят света, в който живеят.
За мен това е една вдъхновяваща история за това колко се нуждаем от някого, когото да обичаме повече от себе си.
Тук разбира се не липсва и добрата, стара интрига в лицето на не една лъжа и предателства. Но това само помага на главните герои да стигнат до истината.
Вече казах, че обичал романи, които ми напомнят за детски приказки. Този също е един от тях. История за елфи, магия, дракони и злодеи...
Нещо интересно, е че авторът е започнал да пише поредицата още на 15 години.
Също тъка авторът казва, че е бил вдъхновен от българската митология.
Обикнах книгите заради света, в която ме пренесоха и емоциите, с който ме заредиха.
Недостатъци:
·        Да, крaят не ми хареса!
·        Прекалено дългите описания.

Вампири... кой не е чел поне един роман с тези зъбати и толкова популярни герои. Аз поне мога да се похваля с не една зарязана книга с вампири. Това обаче което ме накара да задържа вниманието си върху „Академия за вампири” бе оригиналният сюжет и ... ами разбира се Роуз и Димитрий!
Силна, опасна, инатлива и вярна на себе си и приятелите си – ето как аз запомних Роуз. Обикнах я заради този неин характер и дори завидях на Лиса за възможността да има такава приятелка.
През цялата история бях погълната от разнообразието на местата в който се разбиват действията. Хареса ми и динамиката,  с която всичко се случваше.
Отчаяно исках да разбера как Роуз и Димитрий се събират, защото с тяхната любов успяха да ме спечелят и мен.
Ришел Миид определено знае как за завладява сърцата на читателите си... и да сритва задници с помощта на герои като Роуз!

Недостатъци:

·        Така и не харесах Лиса и нейният чувствителен характер. Беше ме яд на нея, когато Роуз трябваше да страда за да я пречиства от лудостта ѝ.



                                                Поздрави от едно "малко"момиче...


Ден първи

 Здравейте... 
Ако това бе истински дневник бих започнала ето така:
 Ден първи: Мило дневниче, днес пускам първият си пост. Дълго обмислях какъв да бъде той - свързан с любимите ми книги, цитати, песни... После обаче ме осени една нестандартна идея! Защо трябва да пиша за тази прекрасна личност - Аз! :p
Вместо това реших да споделя една мисъл или поне да се опитам, защото съм я чела някъде из интернет преди много време.
Смисълът бе нещо подобно на това:


"Ако сбъднем едно единствено желание на любим човек, това ще ни направи много по-щастливи, отколкото ако всички наши мечти се сбъднат наведнъж..."

Красиво звучи, нали?
Ето какви мисли ме налягат в  мрачен и дъждовен ден като този. Всъщност мислите са хубави. 
С чаша какао и книга, Ви пожелавам приятни часове и сбъдване на мечти!
                                                                                                                                                Поздрави от едно ''малко'' момиче...
Предоставено от Blogger.