Търсене в този блог

Железният изпит



Здравейте, по-надолу ще прочетете моето ревю за книга първа от поредицата Магистериум, а именно Железният изпит. Написана от авторките Холи Блек и Касандра Клеър и издадена от издателство Егмонт.


Огънят гори, водата тече,
въздухът навява, земята сковава.
Хаосът поглъща.



Дванадесетгодишният Калъм Хънт е израснал с три правила… Никога не вярвай на магьосник. Никога не преминавай тест, поставен ти от магьосник. И никога не позволявай на магьосник да те отведе до Магистериума. Калъм е на път да наруши и трите правила...

През целия си живот Кал е слушал предупрежденията на баща си за това колко лоша е магията. Той е уверен, че ако изкара Железния изпит и бъде приет в Магистериума, го очакват само беди. Затова дава всичко от себе си, за да се провали... и се проваля тъкмо в това.

Сега Магистериумът го очаква – място, което е бляскаво, но и зловещо, свързано с миналото и водещо към бъдещето му. А Железният изпит е само първото от изпитанията, които ще го посрещнат...

Добре дошли в Магистериума! Подгответе се за приказно пътешествие из свят, в който децата чиракуват, за да се превърнат във воини, а черните магьосници се стремят да надвият дори самата смърт.


Какво се случва когато хубава книга попадне в ръцете ни? Не можем да спим, ядем... правим каквото и да е без да мислим за нея, героите и най-вече какво следва. Права ли съм? Да, права съм и с радост мога да твърдя, че тази книга ме накара наистина да се чувствам щастлива само от факта, че тя съществува.
Може да звуча прекалено ентусиазирано но така се чувствам. Най- вече след като завърших последната глава преди няколко минути.
В книгата се запознаваме с Кал (момче магьосник) и неговите съученици. Всички бъдещи магове заживяват в Магистериума, който става не само техен дом но и мястото за развитие на сюжета, на самата книга. Училището за магия е може би най-оригиналното от всички литературни варианти на магически училища. Бих го описала само с две думи – приказно и необичайно. Аз лични не намерих особено голяма прилика между тази книга и други добре известни поредици за малки магьосници.
Да се върна към сюжета. Книгата започна грабващо. Още от края на пролога ми бе ясно, че ще ми хареса много и така стана.
Калъм, заедно с приятелите си (Тамара и Аарън) стават чираци и екип до края на тяхното обучение. Докато това се случва се разкриват и тайни от миналото. Тайни случили се в Магистериума и засягащи целият магичен свят.
Не липсва и ‘’добрият’’, стар  злодей. Обичам да мразя злодеите в книгите, да се опитвам да ги разбера и подобни неща. Тук злодеят все още е по-слабо загатнат но присъства... а книга без голям злодей е като книга без герой.
И като стана дума за проблеми... разбира се, се появяват редица препятствия пречещи на героите да прекарат една спокойна година в учене на магия. Част от тях са: неочаквани обрати в обучението, скрити магически дарби, появата на нови неочаквани и нестандартни приятелчета, магични провали, семейни трудности напомнящи за себе си, пророчество без което разбира се не може...
Но въпреки горе изброените Калъм, Тамара и Аарън намират приятели и семейство в лицето на своята малка групичка. Нещо с което нито един от тримата не може да се похвали, преди постъпването в Магистериума.
Насред всичко това Калъм трябва да реши на кого да вярва – на баща си или на магьосника в себе си. Изправен е и пред загадки, криещи самата му същност. Да ли една грешка е променила съдбата му към добро или зло? Не зная но съм убедена, че искам да разбера.
 Промените за героите не приключват, както и техните трудности а най-вероятно започват и занапред ще преминават през още и още изпитания в книгите след тази. Нямам търпение да прочета следващата защото съм убедена, че тя ще бъде дори по-интересна.
Отдавна не бях чела книга, в която да ми станат симпатични всички герои. Да си призная имах нужда от книга, която да ми напомни защо започнах да чета и тази се справи наистина добре. Моля се следващите от поредицата да не ме разочароват.
Опитвам се да направя възможно най-малко спойлери към книгата и се надявам сами да се уверите да ли съм права в твърдението, че Железният изпит е книга заслужаваща прочита си.
Оценката ми е 5 от 6!
Недостатъци:
   * Като всяко нещо и тук намерих кусури :) – започвам с корицата, макар това да е глупаво а и тя да е оригиналната... нея харесвам.
   * Друг недостатък за мен лично бе и прекомерната негативност в първата половина на книгата.
   * И пак в първата половина на книгата, действията ми се видяха една идея по-безинтересни и бавни.
Няма идеални неща и затова света е толкова интересно място. Въпреки недостатъците (за някой друг плюсове) препоръчвам книгата.

                                                                 Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...


0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.