Търсене в този блог

Ние, лъжците

„Ние, лъжците” бе книгата която последно прочетох. Написана е от Емили Локхарт и е издадена от Егмонт.
Ето резюмето а след това и моите впечатления:

Бестселър на "New York Times".
Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой Ви попита как свършва - излъжете.
Прекрасно, известно семейство. Частен остров. Интелигентно, наранено момиче; страстно момче със собствено мнение. Група от четирима приятели - "Лъжците", чието приятелство предизвиква разрушения. Революция. Инцидент. Тайна. Лъжи след лъжи. Истинска любов. Истина.http://bg2.base.msrv.stor.bg/b-images/ht-mc-delimiter1.gif

В „Ние, лъжците” се разказва за приятелство, любов, прошка, разкаяние и силата сам да се бориш със самия себе си.
В началото, преди да започна книгата си мислех, че избирам леко и безгрижно четиво с привкус на лято, защото то започна да ми липсва. Спрях се на тази книга, огледах корицата и си казах: Ами да, лятна ми се вижда.
После прочетох резюмето и си казах: Да, май ще бъде леко четиво.
И започнах.
В началото историята започна с разказа на едно богато момиче и неговото семейство. Семейство Синклер – богати, щастливи, красиви...
Каденс (най-голямата от новото поколение Синклер) се влюбва и изживява красива, сладка любов през едно от летата на острова на семейството си. Гат, момчето което печели сърцето ѝ , заедно с другите двама – Джони и Мирън са Лъжците. Честно казано не съм сигурно защо са Лъжци. Не че нямам предположение, особено свързани с края на книгата но някак си аз бих им дала друго прозвище...
Прекрасният живот на Кади и Лъжците, обаче се променя. Тя  претърпява инцидент обвит в мистерия и попада  в собствен малък Ад – изпълнен с болка и въпроси без отговори.
Въпроси чиито отговори се крият там, където е и сърцето ѝ ... на острова където не е сама а заобиколена от тези, които обича.
Точно тук промених мнението си за книгата. Да, наистина се чете леко но смисълът, за който аз вярвах, че няма да намеря се оказа точно в редовете, чакащ да го открият.
Страшно ми хареса как бях грабната, привлечена като магнит и исках да чета още и още... а същевременно запазих онова чувство на лекота и спокойствие.
Харесах начина на авторката да припомни на читателите кое е важното в едно семейство. Как трябва да гледаме на света, на любимите си, на себе си.
Тук ще направя препратка, че докато чета какво съм писала, се сещам за книгата "Последният подарък" на Джим Стовъл. Прекрасна и поучителна книга и макар двете да не си приличат по сюжет и герои, откривам прилика в желанието на авторите да  припомнят на читателите какво да ценим в живота си.
Ние, лъжците е книга, която става твоя само ако ѝ позволих да ти влезе под кожата.
Книга с трогателна но и поучителна история, и отново същевременно не натоварваща и приятна.
Книга, която ми напомняше на лято, на безгрижност но и същевременно ме накара да настръхна при първите изречение на своя край.
А относно него... авторката го е каза най-добре: Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой Ви попита как свършва - излъжете.
Оценката ми е 5 от 6!
 Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...



0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.