Търсене в този блог

МИСИЯТА НА ПОСЛЕДНИЯТ ПАЗИТЕЛ

Здравейте...
Вчера приключих „Мисията на последният пазител”, книга първа от поредицата на издателство Егмонт – „Вълшебните Земи на Мидендхил”.
Ето и резюмето:

Има едно място много, много далеч. Там всичко е започнало. Там Доброто и Злото се смесват. Това място е Мидендхил.
Казват, че първата година в гимназията може да се окаже трудна. Но за Леонардо, с огненочервените коси и обсипаното с лунички лице, тя е много повече от трудна. Превръща се в един истински кошмар. Учителят по точни науки го мрази, побойникът в училището го тормози, а Майя, момичето, по което е хлътнал до уши, го счита само за приятел. Горкият Лео. Нещата не биха могли да се развият по-зле от това. Или може би могат?
В един ясен майски ден Леонардо вижда нещо. Нещо, което го плаши и пренася в далечен, непознат свят. Свят, който крие голяма тайна. В центъра на вселената се крие земя, наречена Мидендхил, а той е Последният й пазител. Сега Мидендхил е в голяма опасност, защото Черният владетел иска да открадне Сидхит, осемте светлинни сфери, които регулират равновесието във вселената. Само Леонардо може да опази сферите, за да ги занесе отново в Мидендхил и така да спаси цялата вселена.

Книгата ми хареса. Започвам с това защото наистина Давиде Симон Мадзоли, успя да ме накара да потъна в света, който той oписва.
В началото на приключението се запознахме с Лео, който тепърва навлиза в света който всъщност е негов дом. Той, Леонардо приема всички признаци за истиската си съдба като болест. Междувременно сърцето му е разяждано и от любовни мъки, коeто ми се стори сладко. Като цяло първоначалната драмичка ми бе доста забавна и някак иронична
Тези му терзания обаче биват забравени в мига когато истината за същността на момчето изплува пред него. И то по най-жестокият начин... Лео, става свидетел на битка между своите пазители (магьосници) и демоните, искащи него и това, което е орисан да пази. Пред очите на четиринадесет годишният Лео, не само се разкрива произхода и призванието му но и загубата на най-обичните му хора.
Хареса ми как автора подробно описва вълшебните сцени. Това по принцип винаги ми липсва за сметка на прекомерното описание на емоциите на главният герой. Тук обаче всичко бе описано идеално, без излишни драми и скучни описание.
Последният пазител или Лео, както е земното му име, обаче оцелява и се озовава на Мидендхил. И не е сам. С него за да сподели бъдещите му изпитания е най-добрата му приятелка Майя.
Разбира се още с появата си в Мидендхил, Лео се сблъсква както с местните необичайни обитатели, така и в смъртоносни ситуации. Не помага и факта, че е сам – без помощта и закрилата на пазачите си и Майя, която е покосена от проклятие.
Хареса ми как автора описва измисленият свят в произведението си. Най-вече ми допадна факта, че непрекъснато си правех асоциации с детските приказки, който четях като дете. Обичам книги, напомнящи ми именно за това – детска приказва за фей и вещици.
Сюжетът продължава с още сблъсъци на живот и смърт със създанията от Мидендхил.
Хубавото за Лео бе, че намери приятел в лицето на един от местните жители на гората.
Втората част от книгата разказва за Мидендхил. Тук главите обаче ми бяха малко по-безинтересни. Те показваха предимно развитието на Лео като личност и как малко по малко, той започва да набира смелост и сила за да се бори и преодолява пречките по пътя си. Друга малка драма представлява и личните съмнения на героя относно правотата в твърдението, че именно той е избраният за да спази света. Дилема която всеки главен герой преминава, когато автора го е нагърбил със задачата да спасява а света, а народа си или вселената...
Всъщност основното поддържащо интереса ми бе да разбера кои са истинските родители на Леонардо? Това бе забулено в някаква мъгла и аз веднага възприех, че ще се окаже нещо заслужаващо внимание. За моя жалост тази тайна не бе разкрита.
В книгата се срещат много митични създание като дриади, фей, вещици, магьосници и още доста чудати създание станали част от премеждията на героите.
Относно основните герой мога да кажа, че ми хареса начина по-който автора ги бе изградил.
Макар първата част на книгата да ми бе по-интересна и да ми се стори някак с незавършена история, преминаването в магичният свят също изпълни въображението ми със сцени богати на динамика, магични създание и още въпроси чиито отговори да търся из главите напред до края.
Относно краят, не ми достигна нещо в него. Очаквах по-грандиозен край предвид изпълнените с емоции и събития глави. Въпреки това интереса ми бе поддържан до последно.
Книгата ми бе забавна, най-вече заради липсата на прекомерен драматизъм. Хареса ми цялостната идея както и главният герой.
И се влюбих в някой от метафорите, който автора използва:
" Започвам да се хлъзгам по мекия и топъл склон на съня" или "... огромни сълзи като перли започват да се търкалят от очите ли."
Относно продължението, което не е издадено, бих го прочела.
Оценката ми е 5 от 6!
Недостатъци:
·        Недостатъчно вълнуващ край.
·        Липсваше ми силното присъствие на злодея, за което смятам, че е задължително.
Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...


0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.